Какво ще се случи със селското стопанство и пазара на земя след реформата в Общата селскостопанска политика са въпроси, които си задават не само заетите в този сектор. В Брюксел дебатите продължават, а темата е основна и за следващото издание на Клуб Investor.bg през май.
Може ли с помощта на политиката на субсидиите да бъде спряно обезлюдяването на селата и как ще се отрази очакваното намаление на субсидиите за големите производители, разговаряме с Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България. Той ще бъде модератор на дискусията на Клуб Investor.bg на 8 май.
- Г-н Тодоров, какви са Вашите наблюдения върху пазара на земеделски земи. Ще бъдем ли свидетели на следващия „балон”?
Има едно известно отдръпване на пазара, но то е от външни играчи. Става въпрос за хора, които не разбират от земеделие и не са в сектора. Имаше доста такива, които решиха да инвестират в земеделски земи, защото имаше информация, че тя ще повишава цената си през годините. В крайна сметка обаче си пролича, че има оптимални стойности и на цената на земята, и на размера на рентата. Много хора дадоха сериозни суми за декар земя, но възвръщаемостта им не е такава, че в рамките на 10 години да бъде върната инвестицията само от рентите.
- Очаквате ли разпродаване на земи, ако в крайна сметка бъде одобрено ограничението на субсидиите за големите производители? Смятам, че всички ще потърсят начин, за да получат максимални средства за земята, която използват, без да я отдават на друг или да се освобождават от нея. Хората, които работят действително, са доста ефективни и те няма да се откажат от земята, която обработват, само защото няма да получават максимална субсидия за нея.
- Каква политика на субсидиите всъщност може да спре обезлюдяването на селата?
Със сигурност трябва да се стимулира интензивното производство - животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, етерично-маслените култури за райони, където няма алтернативи, както и тютюнопроизводството. За отглеждането на тютюни трябва да се стимулира и неговото заместване, защото рано или късно това производство няма да бъде повече субсидирано. Това е начинът – стимулиране на производства, които осигуряват по-голяма заетост, повече работни места.
- Зърнопроизводството е търсено от големите производители, но може ли то да осигури тази заетост?
В зърнопроизводството има голяма механизация, обработват се големи по обем площи, но с малко работна сила. Това е резултат от развитието на технологиите. Това производство няма как да стимулира заетост. Но от друга страна в момента голяма част от производителите започват да инвестират в добавяне на стойност и изграждат преработвателни заводи – за ронене на слънчогледа, мелници за зърното и т.н., което създава работни места. Така че, ако има инвестиции към преработката на зърното, дори и зърнопроизводството би могло да помогне за спиране на обезлюдяването на селата.
14:56 | 12.09.22 г.