Проф. Емил Паскалев: Необходима е здравна реформа, но по правилния начин

След изтичане на патента на биологичните на пазара се появяват и биоподобните лекарства. Какви терапевтични резултати постигат едните и другите?

Пътят на новия биологичен продукт е много дълъг и свързан с огромни разходи – на интелект, на технологии, на средства. При условие, че този път е вече е ясен, това прави биоподобните по-евтини. Но биоподобните препарати трябва да докажат, че имат същите терапевтични резултати – постигнати сред достатъчно голям брой пациенти и за дълго време, за да сме сигурни, че са постигнати същите резултати по отношение качеството на терапията. Следва да се оцени и характеристиката на страничните ефекти, които също трябва да бъдат сравнени с оригиналния биологичен продукт. И когато тези резултати са в допустими за медицинската практика граници, биоподобният продукт ще се прилага. Трябва обаче да са изпълнени тези условия, а не да се приема, че молекулата на биоподобен продукт съвпада или има характеристики, които са почти еднакви с тези на оригиналния. Не бива да се правят компромиси, когато се отчита терапевтична еквивалентност на продуктите.

Как бихте коментирали последните промени в здравните закони, свързани с комплексното лечение на пациенти и здравните пакети?

От гледна точка на клинициста лекарят трябва да лекува заболяването и водещо е работата по медицински показания и стандарти. Всичко друго като пакети и клинични пътеки остава с много условности. Още повече, че трудът на лекаря не е включен никъде, което е демотивиращо и не води до добър резултат.

Според вас основателни ли бяха протестите на лекарите отпреди месец, които изтъкнаха нормативния хаос в здравеопазването като основна причина за недоволството?

Всяка една промяна, включително и добра, води до дезорганизация в първия момент. Дори да е за добро промяната води до пренастройка и малко или много нарушава установения режим. Ако след нея в кратък период следва втора промяна, пак за добро, или трета, още повече ще се излезе извън релси. Ако пък са недомислени промените, както видяхме такива моменти, е естествена реакцията на Българския лекарски съюз. Няма как да не говорим за хаос. Затова всичко предварително следва да се премисли, за да се избегнат сътресения, включително и в името на позитивното.

Промените в нормативната рамка трябва да се правят съвместно с всички участници в процеса, така че страните да не са изненадани взаимно, защото последиците се отразяват на пациентите преди всичко. Анексът към Националният рамков договор беше наложен по служебен начин. А целта на здравната реформа е не да бъде едностранно наложена, невъзможно е да бъде така.

Една от последиците от хаоса в здравеопазването е изтичането на младите лекари в чужбина. Колко сериозен е проблемът?

Положението наистина е много трагично и все още не го осъзнаваме. Нашето поколение е със съзнанието, че трябва да работи в България. Младите обаче са с друга нагласа, която вече е в действие. Мога да дам пример с моята специалност. В областта на нефрологията има няколко клиники в страната, които имат оптимален състав, но страната се нуждае от нефрологични структури във всяка областна болница с подготвени хора. В момента около 180 са нефролозите в страната, които работят на практика. Към тях работят още 80 души, които нямат специалност – работят, но се учат.

В момента има цели области в България, в които няма нефролог, в същото време в столицата са съсредоточени повече специалисти, което обаче пак е недостатъчно според броя на населението. Липсват и нефролози-педиатри, които сега за цялата страна са не повече от 17 и на практика са безценни, а такива са необходими във всяка областна болница. Наблюденията ми за нашата специалност показват, че 80% мечтаят за чужбина, което е катастрофално. Не е тайна, че всички бягат в чужбина заради ниските възнаграждения. Тези характеристики предполагат категорична недостатъчност на нефрологичната практика в страната.

На прав път ли е здравната реформа?

Необходима е реформа на здравната ни система, която обаче да стане по правилния начин - да започне от основите, като се реформира здравното осигуряване. Ако има монопол при здравното осигуряване, както и в здравната практика, нещата никога няма да се получат. Осигурените ще дават пари за здраве и то много повече, когато са сигурни, че парите отиват само за медицински цели и че те самите разполагат с тях, а не някой администратор.

Какви са ползите от въвеждането на Оценка на здравните технологии в България, кои са спорните моменти в Наредба №9 на Министерството на здравеопазването, в какви посоки индустрията настоява да се промени наредбата? По тези теми Investor.bg и Puls.bg ще проведат и поредното издание на Здравен дебат на 24 юни.