Датчаните задлъжняват все повече

Датските домакинства, които вече имат най-високото ниво на задлъжнялост спрямо доходите, са на път да използват възстановяването на имотния сектор, за да задлъжнеят още повече, пише Bloomberg.

Пет години, след като местният пазар на имоти се срина и увеличи броя на кредитополучателите, дължащи повече по ипотеките си от стойността на имотите им, собствениците на жилища са готови да поемат още по-големи кредити на фона на първите признаци, че цените се покачват, според анализ на Nordea Bank AB.

През август размерът на непогасените жилищни заеми в страната достигна 1,44 трлн. крони (262 млрд. долара), или със 78% повече спрямо периода отпреди 10 години, показват изчисления на централната банка. Данните се тълкуват като знак, че възстановяването на жилищния пазар може да изпрати на датчаните послание, че могат да увеличат дълговете си, които според изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са най-високи в света - около 310% от разполагаемите доходи.

Цените на жилищата в Дания паднаха средно с 20%, след като балонът на местния пазар се спука през 2008 г. През септември Международният валутен фонд (МВФ) излезе с данни, че жилищата в страната са надценени с 10%.

Цените обаче започнаха да се възстановяват, особено на апартаментите в столицата Копенхаген. През юни като цяло жилищата в страната са поскъпнали най-много от две години насам. Броят на имотите, предлагани на пазара, също е нараснал, а средният период на престоя им до намирането на купувач е намалял.

Ако най-високите частни дългове в света обаче се увеличат още, това би влошило рисковете, които според МВФ са надвиснали над датската ипотечна система, оценявана на 500 млрд. долара. Създаденият миналата година Датски съвет за системни рискове, чиято задача е да предпазва страната от финансова нестабилност, твърди, че отговаря на предупрежденията на международната институция, като разслева дали на банките не бива да бъдат наложени нови ограничения, за да кредитират купувачите на имоти.

Един от въпросите, които съветът обмисля, е дали банките не трябва да бъдат накарани да отпускат заемите на базата на доходите на кандидат-купувачите и оценката на имотите. Това би ограничило опасността евентуални балони в сектора да предоставят на кредитополучателите достъп до средства, които няма да могат да връщат, ако имотите им поевтинеят рязко при последващ срив.

Правителството и ипотечният сектор предупредиха да не се отдава твърде голямо значение на рекордното ниво на частните дългове в Дания, твърдейки, че то е подкрепено от един от най-големите пенсионни спестявания в света. Достъпът до тези средства обаче може да е затруднен при евентуален срив на цените на активите, когато вероятността домакинствата да прибегнат до тях е най-голяма, посочват от МВФ.

По закон датските банки нямат право да отпускат обезпечени с облигации заеми, чиято стойност надвишава 80% от оценката на имота. Ако този праг бъде надхвърлен поради спад на цените на имотите, банките трябва да осигурят допълнителни гаранции. При цикъл на повишение на цените собствениците на жилища обикновено използват поскъпването, за да увеличат задлъжнялостта си.

Последният цикъл на бум и срив в Дания извади на повърхността слабостите на модела. През 2006 г. съотношението между заемите и стойностите на имотите се сви до най-ниското си ниво от поне 20 години. Според данни на Университета Сидданск най-малко от 1 от всеки 10-ма собственици на жилище в Дания дължи на банката повече, отколкото струва имотът му.

Банките твърдят, че се стараят максимално да ограничат рисковете на пазара, както и че не са необходими допълнителни ограничения. Миналия месец назначена от правителството комисия препоръча местният финансов регулатор да наложи по-строги стандарти за ипотечно финансиране.