Паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), която подпомага банковия сектор в периферията на еврозоната, надува имотен балон в Северна Европа, пише The Wall Street Journal.
Евтините кредити в европейския валутен блок предизвикаха бум на северните пазари на имоти, след като инвеститорите предприеха масово бягство от Средиземноморието в посока Скандинавия. Това обаче може да свърши зле, предупреждава изданието.
Жилищният пазар в Германия започна да „загрява“ още преди няколко години, докато през първите 10 години на новото хилядолетие беше по-скоро инертен.
През 2010 г. обаче цените на жилищата в страната се повишиха средно с 2,5%, а през 2011 г. - с 5,5%, показват данни на Bundesbank. В Мюнхен и Хамбург например бяха регистрирани двуцифрени ръстове, като тази тенденция важи вече за Франкфурт и Дюселдорф. Дори и цените на жилищата в Берлин, където е по-евтино на фона на другите големи германски градове, устойчиво растат.
Подобна е картината и в другите европейски държави, които инвеститорите считат за убежище. Много от тях претърпяха бум през първото десетилетие на новото хилядолетие, послед бяха донякъде засегнати от кризата, но сега отново вървят нагоре.
Австрия например е втора в света и се нарежда след Бразилия по ръст на цените на жилищата през второто тримесечие, посочва изданието. В Белгия цените на жилищата през миналата година са били най-високите в еврозоната от гледна точка на съотношението им към наемите.
В Швеция пък жилищата са поскъпнали със 75% през последните 10 години, като цените на апартаментите са скочили 1,5 пъти. Според актуалните изчисления на правителството жилищата в страната са надценени с 20 на сто.
Изключение от правилото са Дания и Холандия, където пазарите на имоти тръгнаха надолу. Пикът на жилищния пазар в Холандия беше през 2008 г. и оттогава досега цените са се понижили с 15%. Подобна е картината и на датския пазар.
„Охлаждане“ се наблюдава и във Франция, където от 2000 г. до края на 2011 г. беше отчетен ценови ръст от 121%, но от настоящата година се наблюдава леко понижение.
Засега обаче положението в Германия все още не може да се определи като „балон“. Ръстът на ипотечния пазар там е стабилен, а критериите за кредитиране са високи и се спазват стриктно. Практиките при оценката на кредитоспособността в Германия са консервативни и потенциалните купувачи нямат възможности за спекулации.
По-тревожна е ситуацията в Скандинавските държави. В Швеция например ипотечното кредитиране нарасна с 86% в периода 2006 – 2011 г. В Дания пък задлъжнялостта на домакинствата е най-високата в света – съотношението на дълговете им към разполагаемите доходи надвишава 300%, като основен виновник са задълженията по ипотеки.
Наскоро шведското правителство призова банките да повишат рисковите тегла по ипотечните си активи, за да отразят адекватно риска по отпуснатите от тях кредити за покупка на жилища в счетоводните си баланси. Във Финландия се чуха и призиви за ограничаване на ипотечното кредитиране.
Всичко това предполага, че Северна Европа не е готова за евентуален обрат на пазара на имоти и понижение на цените.