Залезът на търговските мастодонти

Шопинг центровете не са строени, за да са зловещи. И въпреки това през 1977 г. Джордж А. Ромеро избира да снима култовия хорър „Зората на мъртвите“ (Dawn of the Dead) в изоставен мол, пише ВВС.

Лишените от живот и светлина пространства на изоставената сграда наистина изглеждат зловещо. А любопитното е, че сценографията на Ромеро има много общо с нарастващия брой снимки на изоставени молове във всички части на САЩ.

Икономическият упадък в определени райони – най-вече в Средния Запад, в комбинация със засилването на онлайн търговията и новите градски търговски центрове тласна към разруха привидно непоклатимите търговски мастодонти в Америка. Много от шопинг центровете процъфтяват, биват ремонтирани и разширявани, а други постепенно се превръщат в „призраци“, а руините им се струват очарователни на фотографите.

„Бащата“ на съвременния мол – Виктор Грюн, създава концепцията за търговския център, който се превръща в ядро на общността. Около него гравитират жилища, офиси, клиники, училища и т. н., така че всички елементи заедно да станат част от една процъфтяваща градска среда.

Грюн е роден във Виена през 1903 г. Емигрира в Ню Йорк, след като нацистка Германия анексира Австрия през 1938 г. Там той проектира и първия напълно закрит търговски център - Southdale Center в Едина, Минесота. Молът отваря врати през 1956 г. - годината, в която Елвис пробива в чартовете с Heartbreak Hotel, Норма Джийн Мортенсън променя името си на Мерилин Монро, IBM изобретява твърдото дисково устройство, а Фидел Кастро и Че Гевара пристигат в Куба.

Мечтата на Грюн за жилища, училища, езера и паркове си остава химера дори след като молове започват да „никнат“ навсякъде в САЩ – все по-големи и все по-кичозни. Молът се превръща в място да се помотаеш и да пазаруваш и той заема централно място в американската култура. Постепенно американските търговски центрове се превръщат в модел за целия свят, който попива американския начин на живот.

Новото в типичния американски мол е, че сградите са напълно затворени структури, които се намират на отдалечени локации и са достъпни само с автомобил, а строителството им се насърчава от облекченията в данъчните режими и изискванията за планиране и строителство.

В средата на 90-те в САЩ се строят по около 140 мола на година. Кризата слага спирачките на строителството през 2007 г. - първата година от средата на ХХ век, в която не е открит нито един нов мол.

Междувременно рецесията здраво захапа американската икономика и търговските центрове започнаха да затварят врати. Някои бяха затворени дори не по икономически причини, а просто защото бяха станали непопулярни.

Когато 35-годишният Cloverleaf Mall в Честърфийлд, Вирджиния, затваря врати, в. Chesterfield Observer отбелязва, че през 70-те и 80-те търговският център е бил популярна дестинация за семействата, но нещата са се променили през 90-те. Хората са се оттеглили, след като в търговския център започнали да се събират „деца с торбести панталони и вериги, висящи от коланите им“. Купувачите на практика са избягали заради страха си от банди.

Така обичните американски молове изгубили хедонистичния си чар от 50-те, а в момента са дом на разнообразни отпадъци, включително и изоставени стари автомобили. В самото им същество те са строени точно като гигантски „кутии“ с магазини и би било трудно да се префасонират, за да „оживеят“ под някаква друга форма.

Много американци предлагат изоставените търговски центрове да се превърнат в гигантски центрове за отдих, изложбени зали и казина. Това не е чак толкова лоша идея, като се има предвид, че разрушаването им би било финалното проявление на разточителното потребление от наистина титанични мащаби.

Днес най-големите молове в света са на другия край на планетата. Най-големият мол в света - New South China Mall в Китай (също "призрачен"), е над два пъти по-голям от King of Prussia Mall в Пенсилвания, който е най-големият в САЩ, и е близо 20 пъти по-голям от базиликата Св. Петър в Рим.

Сред десетте най-големи търговски центъра в света попадат и два в Иран, колкото и изненадващо да звучи на някои. В Бангладеш пък, където брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението) достига 1 851 долара, се изгражда шопинг център, който ще попадне в световния топ 10 на най-големите молове.

Светът премина през гигантската шопинг вълна. Опитът на Америка показва, че „призрачните“ молове идват и си отиват бързо. Очаква се празните, изоставени молове да се превърнат в част от археологията и фолклора на общността, а защо не и място за „живите мъртви“ в някой друг хорър.

Моловете като сгради, както и като социално-икономически феномен, залязват. Ситуацията ни подсказва много за съществуването им през последния половин век. Гледайки снимки на изоставени молове може да се чувстваме леко обезпокоени, а защо не и поне мъничко ужасени.