Колко важно е обновяването на сградния фонд в ЕС за борбата с климатичните промени?

Обновяването на сградния фонд на Европейския съюз (ЕС) е от решаващо значение за постигането на целите на блока в областта на изменението на климата. Предстои и преразглеждане на ключовото законодателство в областта, което е огромно предизвикателство за Съюза, пише в свой анализ онлайн изданието EurActiv.com.

Докато мнозина вярват, че войната на ЕС по отношение на въглерода се води до голяма степен с големите източници на вредни емисии – въглищните електроцентрали и тежката промишленост, реалността е, че битката трябва да е много по-близо до дома. Вътре в нашите домове всъщност, посочва изданието.

Сградният фонд в Европа – и жилищен, и нежилищен, отговаря за 40% от потреблението на първична енергия в ЕС и 36% от емисиите въглероден диоксид. Същевременно 75% от сградите са напълно енергийно неефективни.

Още по-лошо е, че годишно се обновяват около 1% от сградния фонд на ЕС. Това означава, че ще отнеме столетие за декарбонизирането му.

Нямаме 100 години, за да свършим тази работа. По-скоро са около 33 години, пише още изданието.

До 2050 г. целият съществуващ глобален сграден фонд ще трябва да бъде модернизиран, за да има шанс да се постигне целта на ООН за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий, изчисляват Международната агенция по енергетика (МАЕ), Агенцията за възобновяема енергия (IRENA) и Германия. Междувременно делът на сградите с почти нулева консумация на енергия ще трябва да нарасне до 40% от само 1% днес.

Отчитайки връзката между различните елементи на енергийната верига, декарбонизирането на производството на електроенергия и топлоенергия е важна допълнителна стъпка към постигането на нетни нулеви емисии въглероден диоксид в сградния сектор. Косвените емисии въглероден диоксид понастоящем представляват около две трети от емисиите в сектора.

Съществува и рискът сградите да се превърнат в блокирани активи (остарели или неефективни), ако сградният фонд не бъде модернизиран или заменен по мащаб и навреме. Строителният сектор е особено уязвим в това отношение. IRENA изчислява например, че сгради на стойност 1,3 трлн. долара само в Германия могат да се превърнат в блокирани активи, ако не се предприемат действия.

Преразглеждането на Директивата на ЕС за енергийната ефективност на сградите вече започна в Европейския парламент (ЕП). В нея са предвидени 27% енергийна ефективност към 2030 г. и се очертават и средствата за подпомагане на финансирането на обновяването на сградния фонд.

Амбициозната цел на ЕС за 40% енергоспестяване се подкрепя широко от заинтересовани страни и експерти в областта на обновяването на сградите. По-интензивно обновяване на сградите – например 3% годишно, ще добави още 1 млн. нови работни места и ще премахне несигурността относно бъдещето на строителния пазар в ЕС.

Комисията настоява за задължителна цел за ефективност от 30% при преразглеждането на проекта за директивата. Това е повече от целта от 27%, определена от лидерите на ЕС през 2014 г., като изпълнителната власт твърди, че ратифицирането на Парижкото споразумение за изменението на климата през 2016 г. оправдава увеличението.

ЕП многократно призовава за постигане на цел от 40%, която според Комисията би била твърде скъпа за изпълнение. Членовете на ЕП и националните дипломати трябва да се договорят за тази цел, преди тя да залегне в законодателството.

Държавите членки на ЕС са разделени в позициите си дали да подкрепят целта от 27%, или да направят задължителна целта от 30%. Малта, която в момента е ротационен председател на ЕС, се надява да постигне съгласие с позицията на Съвета преди края на юни.

По-амбициозни цели на ЕС за повишаване на енергийната ефективност могат да отключат много необходимите частни инвестиции в жилищния сектор, коментират експерти. Според тях по-амбициозната цел ще тласка прогреса в сектора и е напълно икономически постижима.