САЩ се нуждаят от по-достъпни физически и финансово домове

Това от своя страна подклажда недостига на работна ръка след Covid, който измъчва американския бизнес в области като пътувания, туризъм, търговия на дребно и други части от сектора на услугите. Изведнъж Катскил стана като Аспен (зимен курорт в Колорадо – бел. прев.) - ако трябва да работите там, вероятно не можете да си позволите да живеете там. Не мога да ви кажа колко табели „затворено: няма персонал“ видях по време на престоя си.

Този натиск ще спадне отчасти, тъй като федералните обезщетения изтичат и децата се връщат на училище, поволявайки особено на работничките да заемат свободните места. И остава неясно дали тези нови градчета в бум (в рамките на два или три часа от големите градове) ще запазят чара си, след като пандемията отшуми и се върне някакъв вариант на офисния живот.

Но раздвоението на жилищния пазар ще се задържи завинаги, освен ако парадигмата не се промени. Политиката на лесни пари повишава цените на активите, но не може да създаде ръста на доходите, който да позволи на хората да инвестират. Предлагането на жилища е ограничено от всичко - от цените през лимитираната наличност на земя и изискванията за зониране на гъстонаселените пазари до недостига на предлагане, свързан с коронавируса. Така че, дори след като централните банки променят курса, може да отнеме известно време, докато този балон се спука.

В крайна сметка трябва да направим жилищата по-достъпни физически и финансово. Белият дом съвсем наскоро обяви някои добри стъпки за увеличаване на предлагането на по-евтини жилища, като направи достъпно по-голямо финансиране за купувачите на фабрично сглобени мобилни къщи. Преди тези хора бяха несправедливо ограничавани в това колко могат да заемат, тъй като жилищата им в паркове за подвижни домове се считаха за „движими имоти“, като лодките и автомобилите.

Но изследванията показват, че тези домове могат да запазват стойността си като всички останали, особено когато съществуват като част от кооперативна структура на собственици, в която жителите имат стимул да подобрят общинските земя и имоти, и могат да споделят риска.

Подкрепям също препоръката на Байдън да се ограничи продажбата на определени имоти на Федералната жилищна администрация и Департамента по жилищно и градско развитие на големи инвеститори. Тези програми бяха стартирани, за да помогнат на семействата, а не да осигурят инвестиционни възможности за непубличния капитал.

Можем също така да изпробваме идеи като тази лихвените проценти по ипотечните кредити да се променят в зависимост от състоянието на икономика. Ако безработицата се повиши, растежът спадне или цената на жилищата скочи драстично, вноските могат да се променят съответно. Това е идея, отдавна лансирана от икономиста нобелист Робърт Шилер, която би позволила по-справедливо споделяне на риска между финансовите институции и заемателите.

Никой не иска повторение на 2008 г. Америка има нужда от жилищна политика, която прави жилищата това, което трябва да бъдат: подслон.