Арх. Ива Делова: В цял свят се наблюдава завой към устойчивия начин на живот

Като цяло се опитваме да прилагаме цялостен подход за устойчивите сгради – енергоефективни, с намалени въглеродни емисии, здравословни, достъпни. Европа се ангажира и полага усилия за устойчив растеж,  „зелената тема“ е поставена на дневен ред от години. Политиката на изграждане на сгради с нулеви въглеродни емисии изисква при всички нови жилища от 2016 г. да се намалят въглеродните емисии и да се регулира използваната  енергия  чрез различни мерки. Това включва оптимизиране на енергията за осигуряване на отопление и охлаждане, топла вода и  осветление и други. Европейската политика, по-специално за енергийните характеристики на сградите,  изисква от всички нови сгради да имат почти нулево потребление на енергия от 2020 г. Има три основни направления, които всички трябва да бъдат следвани за нулево въглеродни сгради: подобрения и оптимизация на сградната обвивка, намаляване на  коефициента на топлопреминаване на ограждащите елементи на сградата, намаляване/липса на термомостове - места от сградата, в които се губи топлина в резултат на температурна разлика, и други.

Важен аспект относно въплътената енергия при строителството на сградите са материалите – тяхната енергоемкост при производство, възможност за рециклиране,  създаване на отпадъци и замърсяване. Устойчивите материали не разрушават невъзобновяеми природни ресурси и употребата им няма отрицателно въздействие върху околната среда. На практика това е труднопостижимо, но показва посоката, в която трябва да се стремим.
Разглеждайки критериите за устойчиви материали разбираме, че естествените строителни материали имат много добри показатели. Като добавим потенциала им в актуалната тема за повишаване на енергоефективността на сградния фонд и употребата им като топлоизолационен продукт, комбинирана с възможността за използване на локални ресурси и технологии за производство с нисък въглероден отпечатък, то естествените строителни материали се оказват много важна част от веригата по пътя към устойчивото развитие и са адекватна част в стратегията за нулево въглеродни сгради.

Цената на една такава къща в сравнение с конвенционалните сгради каква би била?

Това зависи от проекта, от визията на собствениците. Естествените материали сами по себе си не са скъпи, но те са една малка част от цялостния процес на строителството. Най-скъпи са фундаментът и покривът, трябва да се заложи и на качествени хидроизолации. Ръчният труд също оскъпява. Стремежът е сградите да са по-достъпни с течението на натрупване на опит и отработването на различни системи.

Какво всъщност се прави в УАСГ в тази посока – строителството с естествени материали?

Там срещнахме изначално сериозна подкрепа в лицето на доц. инж. Румяна Захариева. Благодарение на нея започнахме тези тестове, направихме и миналата година специални курсове за следдипломна квалификация, към които имаше силен интерес. Бяха се записали архитекти, инженери, хора с дългогодишен опит в строителството, които искат да се развият в тази област. Имаше и студенти, както и хора, които искат да си построят къща и искат да добият практическа и теоретична информация. Интерес има, университетът се отваря към тази тема, въпрос на ресурс е нещата да се развиват.

А какъв е интересът сред хората, които се интересуват от това да се сдобият със собствен дом?

Нараства постоянно. Популяризираме темата, изнасяме и лекции. Преди 4-5 години  хората се отнасяха по-скептично, но все повече от тях идват готови на идейно ниво и не е нужно да ги убеждаваме защо е важно и защо е по-хубаво. Те имат нужда от помощ в практическото осъществяване на тяхната идея. Това са най-вече млади семейства с малки деца, които търсят здравословна среда и са ориентирани към природосъобразен начин на живот . Много е ценно, че успяваме да убедим и представители на предишното поколение, което често е по-голямо предизвикателство.

Снимки от строителството на къща от сламени бали в с. Кладница можете да видите в галерията.