Общините дължат на строителни фирми между 100 и 150 млн. лева

Общините дължат на строителни фирми между 100 и 150 млн. лева по вече изпълнени проекти, показват данни на Камарата на строителите в България, обобщени на базата на представени от компаниите документи. Това съобщи председателят на камарата Светослав Глосов по време на днешното заседание на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление.

Глосов допълни, че държавата е изплатила всички натрупани стари задължения към строителите, като в момента формира само текущи и оперативни задължения по изпълнявани проекти.

В отговор на въпрос на зам.-председателя на парламентарната комисия по регионална политика Румен Петков за размера на междуфирмената задлъжнялост в сектора Светослав Глосов обясни, че не разполагат с подобни данни. Той обаче алармира за тревожна тенденция, наблюдавана напоследък при съвместни проекти с чуждестранни фирми-изпълнителки на обществени поръчки. Самите фирми-изпълнителки получават парите си от възложителите, но без да се разплатят с българските подизпълнители.

Като един от най-фрапиращите случаи председателят на Камарата на строителите в България посочи турската фирма „Мапа Дженгиз“, която строи магистрала „Люлин“. Сдружението не е разплатило около 10 млн. лева на свои подизпълнители, като само на една фирма дължи около 4 млн. лева.

Друга турска фирма, която е строила мол „Сердика“ в София, също си е получила парите от възложителя на проекта, но и до този момент не е изплатили пълния размер на задълженията си към някои подизпълнители.

Електроразпределителното дружество CEZ също е сред големите длъжници на строителния бизнес. Светослав Глосов посочи, че компанията бави над 130 млн. лева за построени трафопостове, които все още не е изкупила от строителите.

Като една от причините за нарастващата междуфирмена задлъжнялост Светослав Глосов посочи наличието на „кухи фирми“ на пазара. Той обясни, че много често инвеститори възлагат изпълнението на проекти на такива фирми, които от своя страна наемат подизпълнители за извършването на работата. Така, когато се стигне до момента с плащането, подизпълнителите си търсят парите от въпросните „кухи фирми“, но зад тях не стои никой. Така реалните изпълнители на проекти не могат да си получат възнагражденията за свършената работа.

Светослав Глосов съобщи още, че към 28 септември 2011 г. в централния регистър на камарата са вписани общо 4 077 действащи строителни фирми, докато през 2010 г. регистрираните компании в строителния бранш са били 5 225.

Изпълнителният директор на камарата на строителите Иван Бойков допълни, че въпреки отпадането на много от играчите в строителния бизнес на българския пазар се наблюдава навлизане на сериозни италиански, испански и германски фирми, които редовно участват в обществени поръчки.

Бойков допълни, че много от българските строителни фирми са преориентирали дейността си заради кризата. Тъй като жилищното строителство беше най-силно ударено – от камарата отчитат спад от 68% спрямо пика, отчетен през 2008 г., фирми от този сегмент на пазара са започнали да се занимават с ВиК (ниско строителство).

Бойков съобщи още, че заради кризата много от фирмите, които изпълняваха посреднически роли в бранша, са прекратили дейността си. На пазара са останали активни само фирми, които се занимават с „чисто строителство“.

Въпреки кризата и масовите фалити новооткритите строителни компании, вписани в регистъра на камарата, са около 500, добави Иван Бойков.