Инвестицията в недвижими имоти в Румъния предлага най-висока доходност за 10 години напред в сравнение с 19 други европейски страни, сочи съобщение на румънския ежедневник Bucharest Daily News.
Изданието цитира проучване на PriceWaterhouseCoopers (PWC), според което доходността за периода може да достигне 414 на сто. „Къща в провинцията, закупена на цена от 24 700 евро, след инвестиции от 145 хил. евро, може да бъде продадена след 10 години приблизително за 750 хил. евро“, се казва в проучването.
Тоест точно такъв ръст от над 400% би се получил, ако в имота бъдат направени значителни инвестиции след закупуването.
Като основен фактор за тези почти свръхочаквания се сочи отново предстоящото членство на страната в ЕС. Прогнозите са базирани на увеличението на цените на недвижимите имоти в други държави след присъединяването им към Eвросъюза.
Наред с това очакваните многобройни инвестиции в инфраструктурата на страната, която трябва да се подобри и да достигне нивото на тази в ЕС, също се предвижда да имат принос в повишението на цените на имотите.
В момента годишната доходност от румънски имоти варира между 15 и 35 на сто, коментира Александру Нитеску, инвестиционен директор в агенцията за недвижими имоти Regatta. Според него с развитието на пазара доходността ще намалее, но при все това ще остане на доста по-високи нива от тези в Западна Европа и Северна Америка.
„Румъния действително предлага висока възвръщаемост, по-конкретно ако говорим в сферата на бизнес имотите“, заяви за Investor.bg управителят на Имоти БГ, Любомир Станимиров. Според него обаче посочените в доклада на PriceWaterhouseCoopers числа са прекалено големи. Печалбата от инвестиции в офис сградите в Букурещ например варира между 12 и 13 на сто в сравнение с 9-10 на сто в София.
Предлагането в Букурещ освен това е доста по-ограничено и в момента там има на разположение около половината офис площи в сравнение с тези в София, уточни Станимиров.
В жилищния сегмент доходността също е малко по-висока отколкото в българската столица. Инвестициите в жилища в Букурещ носят средно около 9 – 9,5 на сто годишна печалба. За сравнение, в София тя е между 7,5 и 8 на сто. Логично, цените на жилищата в Букурещ се движат между 1000 евро и 2,500 евро на кв. м, доста по-високи от тези в София, които са между 600 евро и 1000 евро на кв. м.
Пазарите на недвижими имоти в Белград и в Истанбул пък малко изостават по отношение ръст и цени в сравнение със София.
Проучването на PriceWaterhouseCoopers поставя Полша на второ място по очаквана доходност, която може да достигне 392 на сто. Това е главно резултат на инвестициите от страна на международни компании и еврофондове.
Полша е следвана от Португалия, а четвърто място в класацията си поделят Литва, Латвия и Естония. Други страни, които проучването посочва като обещаващи, са Швеция, Белгия, Финландия, Унгария, Ирландия, Австрия, Италия, Франция и Испания.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай