Х. Линднер: Някои молове в България и Румъния са правени без много мисъл

Някои търговски центрове в България и Румъния се изграждат от местни предприемачи, които не са запознати с международните стандарти и не са подходящи за чужди инвеститори, които може да проявяват интерес към тях.

Това мнение изказа във Виена Ханс Линднер, партньор и управляващ директор на консултантската компания Standort+markt, по време на панелната дискусия: „Търговските центрове в ЦИЕ“ от международното изложение за имоти Real Vienna.

За Investor.bg той поясни, че такива молове, които са били изградени по време на първата вълна търговски центрове на даден пазар може би няма да отговарят на изискванията на наемателите, след като се появят новите проекти, и ще трябва да бъдат преустроени.

Линднер даде пример с търговски център във Варна, който е прекалено малък и в чието съседство се изгражда голям мол от международен инвеститор, който ще бъде значителна конкуренция на първия. Друг пример, който бе посочен, е мол на пет нива в румънски регионален град, който е прекалено за конкретния пазар.

На въпроса какъв е начинът да се постигне балансът от подходящи проекти на даден пазар Ханс Линднер отговори, че обикновено инвеститорите не търсят такъв баланс. „В някои градове има подходящи терени и никой не прави сметка какво всъщност е нужно на пазара“, коментира той.

Според него около 50% от търговските центрове в Европа пренебрегват това, което пазарът всъщност търси. Той е на мнение, че златното правило при имотите „локация, локация, локация“ по отношение на търговските площи може да се перифразира в: „наематели, наематели, наематели“.

„Златна треска“ на пазара на търговски площи?

Участниците в дискусията по време на форума във Виена обсъждаха въпроса дали ръстът на пазара за търговски площи в Централна и Източна Европа е обоснован и органичен или по-скоро става дума за „златна треска“.

За различните пазари бяха изказани различни гледни точки.

По думите на Мартин Сабелко, управляващ директор на ING Real Estate Investment Management, Полша, Чехия и Унгария са едни от най-безопасните пазари в региона.

„Досега не сме имали нито един юридически проблем“, коментира той. Към тези страни според него може да се прибавят и Словакия и дори Румъния. Въпреки това за пазара в Букурещ Сабелко смята, че цените на земята са толкова високи, че на практика е невъзможно да реализираш проект, ако предварително не си имал парцел.

Относно пазара в Украйна Бърнард Шуфс, председател на борда на директорите на Hahn Immobilien-Beteiligungs AG коментира, че неговата компания категорично се е отказала от проект в Киев. „За да реализираш проект там трябва да имаш между 200 и 300 подписа“, каза той. Вместо това компанията е решила да се насочи към второстепенните градове, където, от една страна, процесът не е толкова бюрократизиран, а от друга, пазарът не е толкова наситен.

По мнението на Кнут Другович, изпълнителен директор на Delta Projektconsult GmbH, пазарът в Украйна все още не е достатъчно узрял. 60% от украинците купуват текстилни продукти от улични сергии, а 70% от хранителните продукти и напитките се купуват в местните малки пазари. „Изграждането на търговски центрове няма смисъл, защото много хора нямат коли, за да стигат до тях“, каза той.

На въпроса дали има проекти за молове в региона, които ще имат проблеми с функционирането, Стефан Майер-Хайниш, председател на Австрийския съвет на търговските центрове, отговори, че има някои проекти, при които хората просто целят да получат много бърза печалба, което е невъзможно в условията на конкурентен пазар.

„В някои второстепенни пазари в Румъния има прекрасни проекти, но след три години ще седим отново тук със списък на търговски центрове, които ще бъдат превърнати в библиотеки или нещо друго, но не и това, за което първоначално за били предназначени“, коментира той.

На противоположни мнения бяха участниците относно пазара в Русия. Някои от тях смятат, че той е много обещаващ заради големия си размер, потенциален ръст и големия брой потребители, които имат стандарт на живот като жителите в Западна Европа. За други руският пазар крие прекалено много рискове и не е прозрачен, поради което не е „препоръчително да се ходи там“.

Още от продължаващото и в момента международно изложение за имоти във Виена: 

Истанбул може да се нуждае от 6,9 млн. нови жилища за следващите 10 години 

„Зелените“ сгради не са непременно по-скъпи