fallback

Уроците на златния стандарт, от които еврозоната може да се поучи

Златният стандарт показа, че режимите на фиксирани валутни курсове се отличават с предразположение към дефлация

13:23 | 25.08.10 г. 13
Автор - снимка
Създател

Ползите от фиксирането на валутите към цената на златото, или т.н. златен стандарт, е една от тежките икономически дискусии през последните сто години. 

Последното проучване в тази област  - на икономистите Бари Айхенгрийн от Калифорнийския университет и Петър Темин от Масачузетския технологичен институт разглежда ролята, която фиксираните валутни курсове играят за зараждането на икономически кризи. Техният доклад чертае паралел между златния стандарт в периода между двете световни войни и съвременните фиксирани валутни схеми като еврото и обвързаността на китайския юан с долара.

Авторите на икономическото проучване твърдят, че вината за натрупаните дисбаланси в съвременната икономика погрешно се хвърля изцяло върху страните с големи дефицити. Според тях кредитният бум в САЩ до 2007 г. се дължи точно толкова на прахосничеството на американската нация, колкото и на голямата спестовност на азиатските нации, пише The Economist.

Затрудненията на богатите страни в годините между двете световни войни напомнят силно на сегашните големи дисбаланси в икономиката. Днес обаче САЩ е страната с голям дефицит, а Германия има голям излишък, разменяйки своите роли в сравнение с 20-те години на миналия век.

За разлика от Великобритания, Франция, Германия и другите големи икономики, САЩ запазват твърдия курс на своята валута към златото по време на Първата световна война. Докато другите воюват, Щатите укрепват своите експортни пазари за тяхна сметка.

Европейските сили излизат от войната с тежки дългове и изчерпан капитал. Те се борят за ограничаване на инфлацията, а в случая на Германия – и с хиперинфлация. Логичното решение за тях изглежда да се върнат отново към златния стандарт и да повишат своите лихвени проценти.

До средата на 1920 г. Великобритания въвежда отново златния стандарт при същия курс отпреди войната въпреки инфлацията и бързото нарастване на паричното предлагане. Новата германска валута също се фиксира към златото при предвоенен курс. Франция се присъединява по-късно, но при по-нисък курс, тъй като правителството се съобразява с високата инфлация в страната, която прави предвоенния курс към златото нереалистичен.

Всичко това обаче подготвя почвата за период на големи търговски дисбаланси и задълбочава кризата в икономиката, която последва в края на 20-те. Големият износ на САЩ им позволява да натрупат до края на 20-те години почти две пети от световните златни резерви. В същото време по-евтината валута дава на френския износ ценово предимство и страната също увеличава бързо своите златни запаси.

В същото време Великобритания и Германия са страните, които натрупват големи дефицити. Износът на Великобритания страда от надценената валута, а икономиката е спъвана допълнително от високите лихвени проценти, необходими за запазването на оскъдните златни резерви на централната банка.

Великобритания, подобно на Германия, не успява да прибегне успешно до намаляване на заплатите, за да направи износа си по-конкурентен, заради острите реакции от страна на синдикатите.

С настъпването на рецесията в края на 20-те години ситуацията се влошава още повече от наличието на златен стандарт. Според авторите на анализа спадът на икономиката е щял да бъде далеч по-слаб, но се е преобразувал в Голямата депресия от действията на централните банки и правителствата. Централните банки държат лихвените си проценти високи за противодействие на опасенията, че техните валути ще се обезценят, и за да привличат депозити в злато.

Зародилата се банкова криза, която започва в Австрия и Германия, в крайна сметка принуждава Великобритания да се откаже от своя златен стандарт през септември 1931. През следващия месец Федералният резерв на САЩ повишава лихвените проценти рязко, за да покаже решимостта си да запази златния стандарт. Това обаче само увеличава дефлационния натиск в САЩ и на външните пазари.

Аналогията между тези събития и днешните дисбаланси в икономиката не е идеална, както и авторите на анализа признават. Днешните хартиени валути означават, че паричното предлагане не е ограничено от запасите от злато. То може да се увеличава в на нарасналото търсене на пари в брой по време на криза. Освен това страните излизат лесно от златния стандарт, докато съвременните членове на еврозоната не могат така лесно да напуснат валутния съюз.

Според авторите на проучването историята показва, че тези, които са запазили златния стандарт за по-дълго, като САЩ, понасят най-болезнените рецесии. Те правят известен аналог между него и днешните режими на фиксирани валутни курсове. Според двамата икономисти измамната стабилност на златния стандарт окуражава бързото натрупване на кредити в страните с големи дефицити, докато не настъпва момента, в който тяхната платежоспособност е под въпрос.

Огромните чуждестранни дългове ба Испания, Гърция и Португалия, натрупани през първото десетилетие от въвеждането на еврото, са модерния еквивалент, се казва в анализа.

Това, върху което авторите слагат най-силен акцент, е ролята на страните с излишъци в системите на фиксирани валутни курсове. Когато търговските дисбаланси достигнат лимита си, тежестта за запазване на системата пада изцяло върху държавите с излишъци. Те са принудени да намаляват заплатите и цените, както Гърция трябва да направи сега, за да се съхрани еврозоната.

В същото време обаче страните с излишъци, като Германия (или Китай), не са по същия начин принудени да компенсират дисбалансите чрез увеличаване на собствените си разходи. Този дефект означава, че режимите на фиксирани валутни курсове се отличават с предразположение към дефлация.

Според авторите на доклада страните с дефицити и излишъци са еднакво отговорни за запазването на системата на фиксиран валутен курс, която са възприели. Това бе признато от Джон Мейнард Кейнс, който през 40-те години настоява за създаването на световна клирингова банка, която да налага данък и дори да конфискува излишъците на страните.

Тогава обаче САЩ, в ролята си на страна с излишък и кредитор, се противопоставят на принципа, че кредиторите трябва да играят роля в корекцията на натрупаните дисбаланси. Сега обаче подобна идея би била от най-голяма полза именно на САЩ по ирония на съдбата заради голямата задлъжнялост на страната и натрупаните огромни дефицити по текущата й сметка.

Идеята обаче все още може да се възроди, стига политиците от еврозоната да пренапишат правилата на единната европейска валута, които да поставят фокуса за изчистването на дисбалансите не само върху държавите с дефицити, но и върху техните кредитори.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:21 | 13.09.22 г.
fallback