Днес обявяват носителя на Нобелова награда за икономика за 2011 година

2010 г. - американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън и британецът от кипърски произход Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите.

2009 г. - американците Елинор Остром и Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление.

2008 г. - американецът Пол Кругман за неговите анализи на търговски модели.

2007 г. - американците Леонид Хървиц, Ерик Маскин и Роджър Майърсън за научните им трудове, допринасящи за изясняване на ситуации, в които пазарите работят добре.

2006 г. - американецът Едмънд Фелпс за приноса му за задълбочаване на разбирането на връзката между краткосрочните и дългосрочните ефекти от икономическата политика.

2005 г. - израелският и американски гражданин Робърт Ауман и американецът Томас Шелинг спечелиха Нобелова награда за икономика за това, че са допринесли за по-доброто разбиране на конфликтите и сътрудничеството чрез анализа на теорията за играта. С работата си 75-годишният Ауман и 84-годишният Шелинг са помогнали да бъдат обяснени икономически конфликти като ценовите или търговските войни, както и факта, че някои общности постигат по-големи успехи от други при управлението на общите ресурси.

2004 г. - норвежецът Фин Кидланд и Едуард Прескът от САЩ за техния научен труд, според който бизнес циклите се определят от фактори като промените в икономическата политика
и технологиите.

2003 г. - американецът Робърт Енгъл и британецът Клайв Грейнджър за създадените от тях "нови статистически методи за работа с две ключови характеристики на много икономически времеви редове: времевата неустойчивост и неинертността".

2002 г. - Даниел Канеман (има и израелско гражданство) и Върнън Смит - САЩ- за използването на психологически изследвания и лабораторни експерименти в икономическия анализ (Смит е отличен за това, че е "въвел лабораторните експерименти като средство на емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативните пазарни механизми").

2001 г. - Джордж А. Акерлоф, А. Майкъл Спенс, Джоузеф Е. Стиглиц - САЩ- заради "техния анализ на пазарите с асиметрична информация".

2000 г. - Джеймс Хекмън, САЩ, и Даниъл Макфаден, САЩ - за развитие на теорията и методите за статистически анализ в поведението на индивидите и домакинствата.

1999 г. - Робърт Мъндел, Канада (работещ в САЩ) - за анализа му на паричната и фискалната политика при различни системи на обменни курсове и за теорията му за оптималните парични пространства" (част от първоначалните дискусии по прилагането на Европейския икономически и валутен съюз).

1998 г. - Амартия Сен, Индия - за приноса му в икономиката на социалната област, с който е спомогнал да бъдат анализирани икономическите механизми, лежащи в основата на глада и нищетата.

1997 г. - Робърт Мъртън, САЩ, и Майрън Шоулс, САЩ - за създаването на нов метод за оценка на производните финансови инструменти.

1996 г. - Джеймс Мирлийз, Великобритания, и Уилям Викри, Канада - за разработки на тема сделки и по-специално търгове, за които липсва пълна финансова информация, както и за приноса им за по-задълбочено разбиране на различни икономически дейности, вариращи от застрахователни и кредитни операции до данъчни системи в условията на конкуренция.

1995 г. - Робърт Е. Лукас (младши), САЩ - за изследването му "Как рационалните предвиждания променят макроикономическия анализ".

1994 г. - Джон Харсани, САЩ (от унгарски произход), Джон Неш, САЩ, и Райнхард Зелтен, Германия - за приноса им към икономическата теория и в частност към теорията за игрите.

1993 г. - Робърт Фогел, САЩ, и Дъглас Норт, САЩ - за изследователската им работа по въпросите на икономическата и институционалната реформа.

1992 г. - Гари Бекер, САЩ - за опита му да обясни някои страни от поведението на човека с икономическата теория.

1991 г. - Роналд Коус, САЩ - за откриването и изясняването значението на трансакционните разходи и права върху собствеността на институционалната структура и функционирането
на икономиката.

1990 г. - Хари Марковиц, САЩ - за теорията за оптималните инвестиции, наречена теория за избор на портфейл, Уилям Шарп, САЩ - за теория за оценка и ценообразуване на финансовите пазари, и Мъртън Милър, САЩ - за принос в теорията за финансите на корпорациите. 

(БТА)