Енергийната независимост на САЩ - идея на 150 години без изглед за реализация

Това е може би последната наистина обща цел на двете партии в САЩ, или поне последната, която изглежда такава – всички президенти след Ричард Никсън припознават приоритета за постигане на „енергийна независимост”. Макар американската икономика да става все по-зависима от вноса на суровината, пише Foreign Policy.

Политиката на САЩ по отношение на петрола преминава през много ключови етапи – през амбицията за самодостатъчност, до консервация на собствените залежи и разчитане на световните, до милиарди долари, насочени към развитието на алтернативни източници на енергия.

От списанието предлагат кратък преглед на хронологията от възникването на тази идея в средата на 19-ти век до днешни дни.

1859 година

Едвин Дрейк „завърта” първата сонда за петрол в САЩ - в непосредствена близост до Титъсвил, Пенсилвания. С това се слага начало на надеждите, че американската икономика ще може да осигурява нуждите си от петрол.

1865 година

В своята публикация Проблемът с въглищата (The Coal Question) британският икономист Уилям Стенли Джевънс предупреждава, че Великобритания е в опасност заради риска да свършат въглищата. Това според него би могло да заплаши стратегическото и икономическо превъзходство - проблем, който е „от почти религиозно значение”.

1912 година

В рамките на следващите няколко години Великобритания се бие за петролните полета в Персийския залив, които са отвоювани от Османската империя.

1960 година

Страните, които изнасят петрол – Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела, създават Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).

След поемането на властта в Либия, Муамар Кадафи започва национализация на петролните мощности в страната. Към тогавашния момент африканската държава е осигурявала около 30 на сто от вноса на суровината в Европа.