Преосмисляне на приоритетите - трябва ли икономическият ръст да е самоцел?

Възможно е причините за налагането на растежа като императив в много страни да произтичат от опасенията за националния престиж и националната сигурност. В своята изключително популярна книга Възход и падение на великите сили (The Rise and Fall of the Great Powers), издадена през 1989 година, историкът Пол Кенеди стига до извода кое е определящото за глобалния статус на дадена държава. Според него това са богатството и производителността, съпоставени към богатството и производителността на другите страни.

Кенеди поставя фокуса основно върху военната мощ, но в днешни времена успешните икономики се измерват по много показатели и в основна грижа на политиците са различните икономически класации.

Надпреварата за глобална мощ и статут са разбираеми в преследването на дългосрочен растеж, но ако подобна конкуренция е наистина основното оправдание за поставянето на фокуса именно там, а не върху абсолютните доходи, то трябва да се преразгледат стандартните макроикономически модели. Причината е, че в тях въпросът за относителната позиция на държавите една спрямо друга отсъства.

Ясно е, че в реалния живот държавите гледат на дългосрочния растеж като на интегрална част от националната сигурност и глобалния статус. Силно задлъжнелите държави, към които в днешно време се числят повечето развити икономики, се нуждаят от растеж, за да излязат от дупката.

Но като дългосрочна позиция целта за фокусиране върху темпа на растеж не е толкова всеобхватна, колкото би се искало на много политици и икономисти.

В период на огромна икономическа несигурност може и да изглежда неоправдано да се поставя под въпрос императива за преследване на растеж, но пък може би кризата е точният момент да се преосмислят дългосрочните цели на икономическата политика.