Ученето през целия живот като въпрос на оцеляване

Ученето през целия живот се превръща от предпоставка за успех във въпрос на оцеляване, коментират пред БТА ректори и заместник-ректори на университети.

"За пръв път в човешката история живеем във време, в което възрастните в много отношения се учат от по-младите. Досега в нито един етап от човешкото развитие не е имало такава възможност. Но тази огромна промяна остава масово неразбрана", казва проф. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на Нов български университет (НБУ).

"Представата за завършена квалификация отдавна не съществува и въпреки това често получилият диплома за висше образование си мисли, че има завършено знание завинаги", посочва той.

"Икономическата действителност налага на много хора да работят по 2-3 неща, и същевременно, да учат непрекъснато. В тяхна услуга организирахме дистанционното и продължаващото образование и обучение. Онези, които учат непрекъснато, се адаптират много по-успешно към съвременния пазар на труда, останалите влошават конкурентноспособността си", допълва проф. Георгиев. 

Сред специалностите на бъдещето - ИТ, медицина, биоземеделие, редки езици

Много от квалифицираните български специалисти, особено в сферата на информационните технологии (ИТ), медицина, аграрни науки и редки езици, намират по-добра реализация в чужбина и цели професионални общности у нас застаряват или остават незапълнени, става ясно още от коментарите на ректорите.

Кандидат-студентите обикновено се насочват към това, което се търси в момента и рядко избират бъдещата си професия според това какви кадри ще са необходими след четири-пет години.

"Затова родителите и младите хора е добре да се вслушват в мнението на университетските преподаватели, които виждат тенденциите в перспектива. Министерството на образованието е необходимо да приоритизира специалностите, за които ще бъдат необходими подготвени кадри след 4-5 години", коментира проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив.

Аграрният университет в Пловдив се стреми да подготвя кадри спрямо конкретните необходимости на бизнеса в близко бъдеще, каквито са например специалистите по информационни технологии в земеделието, по биологично земеделие, аграрно инженерство, декоративно градинарство, аграрен и еко туризъм.

В областта на медицинското образование бизнесът проявява интерес към лекарите, медицинските сестри и акушерките и голям брой точно такива специалисти ще бъдат необходими в близко бъдеще заради масовото напускане на страната на подготвените кадри, изтъква проф. д-р Каролина Любомирова, заместник-ректор по учебната дейност в Медицински университет - София.

Българското медицинско образование е признато в Европа и е особено привлекателно и за чуждестранните студенти, защото таксите и средствата за живот у нас са по-ниски, качеството на обучение и практика е много добро и гарантира пълна реализация на пазара на труда след дипломирането, допълва проф. Любомирова.

"Бройките не са заети точно в сферите, в които се търсят подготвени кадри. Такива са например редките езици, в това число и всички славянски езици, а търсенето е огромно. Слаб е интересът и към френския и немския език, което също е учудващо", споделя проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий.

"Има огромен интерес от аутсорсинг фирми, които искат да работят заедно с университета тук на място. Те имат осигурени пазари и работа, а тук намират квалифицирана работна ръка. Това е една възможност, в рамките на следването, нашите студенти да имат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти, веднага след завършването си", коментира той.