Т. Георгиев: Българите не планират финансовото си бъдеще

- В годините преди демократичните промени се залагаше повече на личните спестявания, докато лесният достъп до кредити допреди няколко години, като че ли промени нагласите на българите към личния финансов бюджет. Как кризата повлия на тези нагласи и връщаме ли се отново към стария модел?

Няма връщане към стария модел, в който държавата беше изключителен собственик на банки и фирми. Модел, в който имаше държавно контролиране и регулиране на условията по кредитите. Банките сега са частни и тяхната цел е да бъдат агресивни кредитори на фирми и физически лица.

Последните обаче трябва много добре да преценят своите нужди от подобни средства - как биха връщали поетите кредити, какви са рисковете, които поемат. Ако все пак се решим на тази стъпка, най-важното е да вземем кредити, които знаем, че можем да върнем без да рискуваме основните активи на семейството – жилище, автомобил, образование на децата и т. н.

- Доколко липсата на финансова грамотност е причина за високата задлъжнялост и ръста на проблемните кредити в България?

От една страна е недостатъчната финансово-инвестиционна грамотност и знания, а от друга - добрият ръст на икономиката в периода 2004-2008 г. Оказа се обаче, че той не е в резултат на ръст на производството в България и правилно направени инвестиции, а като част от целия европейски пазар. Сега, когато всички икономики са в затруднено положение, ние не правим разлика. Може да се обобщи, че причините са локални и глобални.

- Какво може да се направи, за да се подобри финансовата грамотност на хората?

Подобряването на финансовата грамотност се извършва на няколко нива. Първото ниво е вкъщи, при семейството. Често обаче това е тема табу, има риск от предаване на лоши финансови навици и морално остарели знания. Семейството възпитава у децата основните принципи и навици – печелене на пари, разходи и спестяване.

Второто ниво е в училището, колежа, университета – тук е важно самообразоването по лични финанси и управление на богатството. Правилното би било да се създаде инвеститорски или финансов клуб, където да се споделят ценни знания и опит.

Третото ниво – сред приятелите и на улицата – когато първите две нива не са достъпни или не са достатъчен източник на знания, то човек няма друг избор освен да се допита до улицата. Това обаче изобщо не е най-добрия съветник, даже напротив.

Четвъртото ниво - книги, учебници, курсове, медии, обучения за личностно развитие, преглед на истории на успели предприемачи и мениджъри.

Следващата стъпка е да осъзнаем какво ни пречи да постигнем финансов успех. Дали това са емоции и изкушения, липса на знания, грешно възпитание, лесен достъп до скъпи кредити, недостатъчен доход. Крайната цел пред нас е да постигнем финансова независимост.