Инфлацията отново ще превземе вниманието на ЕЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще се върне по време на днешното си заседание към това, което се определя от ръководството й като нейна основна задача, а именно - овладяването на ценовата стабилност.

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който пое управлението на монетарната институция преди седем години, ще даде днес пресконференция във Франкфурт, която се очаква да бъде първата от много време, която ще се доминира от темата за инфлацията, пише AP.

Ценовата стабилност бе основната грижа на ЕЦБ допреди избухването на финансовата криза през август 2007 г. Оттогава насам задачата на Трише и останалите членове на управителния съвет се усложни значително. След намаляването на основния лихвен процент до текущото му рекордно ниско ниво от 1% през май 2009 г., за да се предотврати прерастването на рецесията в депресия, ЕЦБ взе и допълнителни кризисни мерки за съхраняване на стабилността на финансовата система в еврозоната.

За тази цел ЕЦБ започна да отпуска неограничено краткосрочно кредитиране на банките в еврозоната, а след това, за да спре задълбочаването на дълговата криза, започна да изкупува и държавни облигации на финансово затруднените страни от еврозоната.

В центъра на вниманието на ЕЦБ днес вероятно ще се върне темата за инфлацията, въпреки че не се очаква банката да повиши скоро лихвените си проценти. Годишната инфлация в еврозоната скочи до 2,4% през януари, стана ясно в началото на тази седмица, в резултат на икономическото възстановяване и покачването на цените на суровините и горивата.

Това може да не звучи като твърде висока инфлация, но основната задача на ЕЦБ е да ограничава нарастването на потребителските цени близо до, но под 2 процента.

Освен това покачването на цените в Европа идва в момент на растяща загриженост за инфлацията в световен мащаб. Потребителските цени във Великобритания скочиха с 3,7% на годишна база през декември, като темповете им на ръст са близо два пъти по-бързи от тавана на централната банка. Китай се очаква да повиши лихвените си проценти през този месец, за да предпази икономиката си от прегряване и да спре ускоряването на инфлацията, която прескочи 5% в края на миналата година.

Докато Федералният резерв на САЩ преследва едновременно икономически растеж и ценова стабилност, ЕЦБ се фокусира предимно върху борбата с инфлацията, съгласно договора за нейното основаване. Ако ЕЦБ увеличи лихвените си проценти, може да предотврати по-нататъшно покачване на инфлацията, но и да забави растежа и възстановяването, ако вдигне лихвата прекалено скоро.

В това се състои и трудната задача на ЕЦБ – да балансира между ценовата стабилност и растежа на този етап, като вземе под внимание и съществените различия между икономиките в еврозоната.

При последното заседание на ЕЦБ през януари Жан-Клод Трише възприе по-строг тон за инфлацията и предупреди за по-нататъшно повишаване на ценовия натиск в краткосрочен план, до голяма степен под влияние на по-високите цени на петрола.

Влиянието на протестите в Египет върху петролните пазари може да засили този процес. От последното заседание на ЕЦБ цените на петрола са се увеличили с около 10 процента, а барел суров петрол от сорта брент прескочи 100 долара за барел за първи път от 2008 г. насам.

Трише обаче гарантира "много внимателно наблюдение" на инфлационните показатели. В крайна сметка ЕЦБ се обедини около консенсуса, че инфлационният натиск ще отшуми, отчасти защото много от задлъжнелите страни в Европа съкращават разходи и увеличават данъци, което ще ограничава вътрешното потребление. Освен това няма признаци, че заплатите в 17-те страни от еврозоната се покачват на фона на високата безработица от 10%.

Валутните пазари междувременно преоцениха вероятността за повишение на лихвата на ЕЦБ през тази година, която отново премина в полза на еврото спрямо долара, особено след като Федералният резерв не демонстрира каквото и да било нагласа за затягане на паричната политика.

По-високите лихвени проценти обикновено засилват курса на една валута, а поскъпването й помага за забавяне на инфлацията, тъй като прави вноса по-евтин, особено петрола, чиято цена е в долари.

От заседанието на Федералния резерв на 13 януари еврото се е покачило от малко над 1,30 долара до близо тримесечен връх от 1,3861 долара за евро през тази седмица. А това, дали еврото ще направи опит да поскъпне до 1,40 долара през следващите дни, зависи и до голяма степен от днешните коментари на Трише за инфлацията.