Ще се завърнат ли валутните войни през 2015 г.?

След като Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро обяви нови стимули за икономиката на еврозоната, някои икономисти отчитат, че останалите централни банки може би са готови да противодействат на евентуалните колебания на валутния пазар, увеличавайки възможността за възобновяване на „валутните войни“, пише CNBC.

Миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че банката ще изкупува обезпечени с активи ценни книжа (Asset-Backed Securities – ABS) и облигации, обезпечени със заеми, което според някои анализатори ще влее 1 трлн. евро в буксуващата икономика на еврозоната.

С наливането на още ликвидност във финансовата система и размишленията на Драги дали да започне програма за изкупуване на държавни облигации в стила на Федералния резерв на САЩ (Фед), се очаква еврото да продължи да поевтинява спрямо останалите валути.

Точно в това е проблемът според икономистите.

„Очакваме говоренето за валутни войни да започне отново, докато някои централни банки изчисляват ефекта върху капиталовите потоци и техните валути“, коментира главният икономист в Pantheon Macroeconomics Клаус Вистесен.

Нежеланите последици от програмата на ЕЦБ биха могли да бъдат увеличаване на кредитирането на европейските банки към развиващите се пазари с цел получаване на по-висока доходност, смята директорът в Lombard Street Research Диана Чойлева. Кредитирането на европейските банки, с изключение на британските и швейцарските, към развиващите се икономики в момента е близо до най-високия си връх и има голяма вероятност да продължи да нараства, посочва тя.

„Европейските банки увеличиха кредитирането си към развиващите се страни в Азия, като тази тенденция ще се засилва. Това ще натисне еврото надолу“, казва тя. „Япония обаче вероятно също ще удвои програмата си за количествени улеснения, ако иска да постигне целта си за инфлация от 2%. Ако и Япония, и еврозоната започнат мащабни количествени улеснения, развиващите се пазари в Азия ще пострадат, тъй като валутите им ще поскъпнат“, отбелязва Чойлева.

Това ще означава, че Китайската централна банка ще се включи в схватката, понеже Поднебесната империя няма как да рестартира двигателя на главоломния си растеж без значителна девалвация на юана, смята тя.

„Това, заедно с предполагаемо по-високите лихви в САЩ, ще бъде фатална комбинация за еврозоната. В крайна сметка периодичното съревнование по девалвация не е решение на проблемите на световната икономика, на която все още ѝ липсва реално потребителско търсене“, подчертава Чойлева.

Промяната на нивата на валутните резерви може да бъде един от начините, чрез който дадена централна банка може да противодейства на движенията на валутите, заедно с промяната на основните лихвени равнища и количествените улеснения. Централните банки често повтарят, че валутните курсове не са основна цел на политиката им и на тях може да се гледа като на вторичен продукт на паричното облекчаване.

През последните няколко години тече дискусия относно това, че държавите умишлено девалвират собствените си валути, за да подобрят конкурентоспособността си – явление, което получи прякора „валутни войни“ от бразилския финансов министър Гидо Мантега през септември 2010 г.

Дебатът се разгорещи в началото на 2013 г., когато Фед, Английската централна банка и Японската централна банка започнаха количествени улеснения, но оттогава положението се успокои значително, след като две от трите банки вървят към нормализиране на лихвените равнища.