Липсата на инфлация в момента е глобален феномен, а не е проблем само на еврозоната. А борбата на централните банки с дефлацията е много по-трудна, отколкото с инфлацията. Тази теза застъпи членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и гуверньор на Централната банка на Австрия Евалд Новотни по време на форума на списание Euromoney за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), който се провежда във Виена.
Той предупреди, че пазарите не трябва да очакват много от ЕЦБ след заседанието на централните банкери в четвъртък, което ще се проведе във Франкфурт. Пазарните участници прогнозират, че финансовата институция ще обяви началото на програма за количествени улеснения.
Новотни обаче подчерта, че централните банкери гледат на развитието на икономическите процеси в дългосрочен план, докато пазарите – в краткосрочен, и добави, че решенията, които се взимат, трябва да бъдат с по-широк хоризонт.
„Това е разликата между централните банкери и пазарните участници“, подчерта централният банкер, като добави, че в дългосрочен план централните банкери играят заедно. „Координираните взаимоотношения са особено важни за централните банки“, заяви още Новотни по темата за количествените улеснения, без да навлиза в подробности, но припомни предприетите мерки от страна на Федералния резерв на САЩ и Японската централна банка след кризата.
„Не виждаме инфлация, но и не очакваме дефлация“, отсече той. По думите му спадът в цената на петрола е имал сериозен ефект върху изменението на индексите на потребителските цени. „Никой не очакваше цената да спадне от 100 долара до 50 долара за барел и то за толкова кратко време“, добави Новотни, като подчерта, че е от изключително значение централните банки да следят изменението на инфлацията.
Според него в Европа в момента е налице близка корелация между инфлацията и основната инфлация (core inflation), от която се изключват волатилните цени на енергията и хранителните стоки, докато доскоро не е било така.
Той припомни и последните мерки, предприети от ЕЦБ с цел борба срещу ниските инфлация и за растежа в еврозоната. Става дума за намаляването на основния лихвен процент до рекордно ниските 0,05%, въвеждането на отрицателна лихва по депозитите, чийто ефект е бил минимален, стартирането на програми за изкупуване на ценни книжа, обезпечени с активи, и на обезпечени облигации и предоставянето на по-евтини кредити за банките в еврозоната. Новотни заяви, че ефектите от предприетите мерки предстоят да бъдат оценявани.
По отношение на взаимоотношенията на Брюксел с Москва централният банкер каза, че търговията с Русия спада. Същевременно Новотни изрази увереност, че ще се намери бързо решение на ситуацията.
„Влиянието на конфликта между Русия и Украйна е видимо, защото износът на Европа към тези страни намалява“, коментира той. „В интерес на Русия и в интерес на Европа е да се намери мирно решение на проблемите в момента“.
Според Новотни регионът на ЦИЕ остава атрактивен от икономическа гледна точка, защото, изключвайки Русия, икономическият растеж е над средния за Европа.
Гуверньорът на Централната банка на Австрия не коментира в дълбочина решението на Централната банка на Швейцария да премахне тавана на валутния курс. Според Новотни обаче е ясно, че решението е породило различни ефекти в световен мащаб, като ходът на швейцарците определено оказва влияние и върху региона на ЦИЕ.
Новотни подчерта, че редица страни, в които част от кредитите са в швейцарски франкове, ще усетят ефектите, но според него ще измине време, за да се проявят те. Той даде за пример Австрия, където 18% от кредитите за домакинствата са в швейцарски франкове, Унгария, където делът им е 26%, и Полша с 14%.
21:29 | 12.09.22 г.