Централна и Източна Европа попада в лапите на слабия икономически растеж

Липсата на икономически растеж в държавите от Западна Европа, състоянието на руската икономика и извършването на бързи структурни реформи са сред основните предизвикателства пред региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в момента. Това са част от основните точки, подчертани от участниците в първия панел „Фискална политика и поддържане на икономическото възстановяване“ на форума на списание Euromoney за региона на ЦИЕ, който се провежда във Виена.

Старият модел на страните от ЦИЕ за икономически растеж, движен от износа, вече не работи, акцентира в изложението си директорът на Euromoney Institutional Investor Ричърд Енсър. Според него за държавите от Централна и Югоизточна Европа да става все по-трудно да изнасят към Западна Европа и да привличат инвестиции от там.

Конвергенцията (сближаването – бел. авт.) остава едно от дългосрочните предизвикателства пред региона, заяви директорът на дирекция „Финансови въпроси“ в Международния валутен фонд (МВФ) Виктор Гаспар по време на своята презентация. Той изведе на преден план фактът, че вътрешното търсене е бил един от основните фактори за икономическия растеж на страните от ЦИЕ, измежду които България и Румъния, през по-голямата част на 2014 г.

Растежът в региона на ЦИЕ е по-слаб в сравнение с този на развиващите се пазари, като се доближава до този в еврозоната, който е изключително бавен, допълни Гаспар. Той определи еврозоната като най-важния външен фактор за растежа на региона преди финансовата криза заради притока на инвестиции и повишаващата се търговска активност. Но сега дезинфлацията и слабият растеж са новото предизвикателство пред ЦИЕ.

„Ако активността в еврозоната бъде ниска, толкова повече реалният растеж в ЦИЕ ще се доближи до този във валутния съюз“, коментира Гаспар. Според него трябва да се възобнови фокусът върху макроикономическата и финансова стабилност, да се удържи нарастването на бюджетните дефицити и на дълговете, както и да не се допуска увеличаване дела на лошите кредити.

„Инфлацията в региона на ЦИЕ не съществува“, добави в този тон Ричърд Енсър, правейки препратка към ниската инфлация или наличието на дефлация в някои държави от ЦИЕ. „Публичните дефицити намаляват по-бързо в сравнение с тези на страните от Западна Европа.“

По думите на Гаспар конкурентоспособността на държавите от ЦИЕ трябва да се заздрави чрез провеждане на бързи и по-задълбочени структурни реформи. Той е на мнение, че страните от ЦИЕ, които са членки на Европейския съюз, трябва да усвояват по-добре еврофондовете, особено инфраструктурните, чрез което биха подобрили значително своята конкурентоспособност.

Гаспар смята, че това са едни от основните фактори за постигане конвергенция на доходите. По време на своята презентация той подчерта, че, докато до средата на 90-те години брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от ЦИЕ, измерен чрез паритета на покупателната способност, е бил 30% от средното ниво за държавите от ЕС, то днес той е 50% от средноевропейския.

Трудната икономическа ситуация в региона подчерта и първият вицепрезидент и главен оперативен директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Филип Бенет. Той припомни за новата занижена прогноза на банката както за растежа в Европа, така и за региона на ЦИЕ, но и за ръста на отделни държави. Финансовата институция очаква, че държавите от Централна Европа и Балтийските страни ще запишат среден икономически растеж от 2,6% през 2015 г.

По думите му въпреки че конвергенцията продължава, а цялостната икономическа ситуация се подобрява, голяма част от потенциала на региона се губи. „Реформите изостават“, отсече той и заяви, че вътрешното търсене е основният двигател за икономическия растеж в момента.

За добър пример сред държавите в ЦИЕ участниците посочиха Литва, която от 1 януари 2015 г. стана 19-ата страна, която се присъединява към еврозоната, и всъщност шестата страна от региона, която е член на валутния съюз. По време на панела заместник-министърът на финансите на Литва Алгимантас Римкунас подчерта, че преди страната да приеме еврото 12 години е била в условията на валутен борд.

Римкунас очаква, че в дългосрочен план ползите от членството на Литва ще се изразяват основно в ръст на търговията и приток на чуждестранни инвестиции. По думите му страната не е пострадала от руското ембарго за внос на селскостопански стоки за разлика от други държави от региона като Беларус, например, защото износът на оборудване е компенсирал негативните ефекти от руската забрана.

Пример за това как страните от региона ще рестартират икономическия растеж даде министърът на финансите на Сърбия Душан Вуйович. Според него стимулирането на износа, осъществяването на публични инвестиции в инфраструктура и повишаването на производителността на труда ще спомогнат не само на Сърбия, но и на другите държави.