Големите икономики по света искат да имат по-слаба валута, докато рисковете за растежа се увеличат. А това прави по-труден инжинеринга за постигане на по-евтин долар, евро или друга валута.
Президентът Доналд Тръмп многократно е искал от Федералния резерв да понижи лихвите, оплаквайки се, че американският долар е твърде силен. Но той не е сам в това състезание, тъй като и Европейската централна банка е готова да разхлаби паричната си политика, което ще окаже несъмнено и охлаждащ ефект върху еврото.
Управителят на Японската централна банка Харухико Курода заяви, че банката ще продължи с облекчаването на паричната политика, за да засили инфлацията. В Китай пък централната банка ще засили стимулите за съживяване на растежа.
Благодарение на синхронизираното облекчаване на паричните политики и едновременния ефект на отслабване на валутите, действията на централните банки до известна степен са загуба на време.
Въпреки растящите очаквания за понижение на лихвите в САЩ доларът се представя по-добре от повечето валути сред страните от Г-10 през това тримесечие. Централната банка на Южна Корея изненада пазарите с намаляването на основната си лихва през миналата седмица, но вонът отслабна само временно.
През 2010 г., когато големите централни банки отпечатаха пари и понижиха лихвените проценти, станахме свидетели на спад във валутните курсове, а тогавашният финансов министър на Бразилия Гуидо Мантега нарече това „валутна война“. Разликата е, че тогава доларът поевтиняваше, а другите страни се опитваха да го догонят. Сега зелените пари са сред най-надценените валути сред страните от Г-10 според модела на Банката за международни разплащания.
Желанието на централните банкери да разширят своя инструментариум, за да подкрепят растежа, е разбираемо.
Международният валутен фонд вече преразгледа прогнозата си за растежа за 2019 г. многократно, тъй като търговското и геополитическото напрежение подтискат перспективите за световната икономика. Големите централни банки, включително тези в Швейцария и Австралия, се придържат към политика на ниски лихвени проценти.
„Ако САЩ искат по-слаб долар, те ще се опитат да го постигнат само чрез паричната политика“, коментира Кит Джукс от Societe Generale. Според него обаче политиката на Фед вече не двигател на долара, а растежа. В същото време продължителните периоди на ниски лихви само рискуват да създадат различни балони. Междувременно Китайската централна банка може да се въздържи от предоставянето на големи стимули на фона на опасенията, че това може да дестабилизира икономиката в дългосрочен план.
„Федералният резерв наистина няма сериозни основания да понижи лихвите, тъй като американската икономика се справя добре. Истинските проблеми са извън САЩ, а това е много различна ситуация“, заяви Стивън Джен, главен изпълнителен директор на Eurizon SLJ Capital. Той поясни, че Европа например трябва да се справи със слабото представяне на икономиката на Германия.
„Отслабването на долара обаче ще бъде ограничено, тъй като и другите централни банки смятат да предоставят повече стимули“, коментира Билал Хафеез, главен изпълнителен директор на Macro Hive.
13:52 | 13.09.22 г.