fallback

ЕЦБ далеч не е толкова единна, колкото Лагард твърди

Все повече расте натискът от представителите на северните държави за намаляване на покупките на облигации

17:46 | 01.04.21 г. 2
Автор - снимка
Създател

По-рано този месец Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще купува повече облигации, за да спре ръста на разходите по заемите. Бе притеснена, че икономиката на еврозоната е в толкова лошо състояние, че не може да си позволи доходността по европейските облигации да бъде повлечена нагоре от случващото се на американския облигационен пазар.

На 22 март, за да отбележи една година от Пандемичната програма за извънредни покупки (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP), в блог на управителя на ЕЦБ Кристин Лагард бе посочено, че централната банка ще увеличи „значително покупката на облигации, за да спре неоправданото затягане на финансовите условия. Лагард заяви, че има пълен консенсус в управителния съвет за решението.

Както с много от твърденията на ЕЦБ, това е както банално вярно, така и ужасно подвеждащо. Всъщност все повече расте натискът в самата ЕЦБ за намаляване на покупките на облигации. Доходността по европейските държавни ценни книжа е вероятно да се повиши и то по-скоро и по-бързо, отколкото централната банка би искала.

Думите на Лагард са банално верни, тъй като Управителният съвет на ЕЦБ наистина смята, че трябва да направи нещо или може би по-точно, че трябва да се види, че прави нещо. Дори и по-"ястребово" настроените членове - северните държави - са съгласни с това. Дали това е заради растящата доходност или заради самоувереното политическо управление на пандемията в Европа е спорно. Но тук приключва единодушието.

Няма съгласие сред членовете на УС на ЕЦБ за това колко още облигации трябва да купи банката, нито колко дълго това ще продължи. Но на страните нетни платци все повече им писва да участват в спасителни програми на своите съседи и то при изключително ниски лихви.

Германия е примерът за това какви щети може да нанесат отрицателните лихви. Страната е с бързо застаряващо население, което – ако трябва да сме честни – не може да си позволи да се пенсионира. Именно затова, както посочва независимият икономист Андрю Хънт, по-ниските лихвени проценти водят до по-големи спестявания. Повечето спестявания водят до по-малко разходи и инвестиции, както и до по-слаб растеж. Ако липсва ускорение на растежа, водено от външно търсене, има положителна връзка между растежа на страната и нивото на реалните лихви: ако лихвите намаляват, това се случва и с растежа, както и обратното.

Вредата върху германските спестявания беше жестока. Делът на активи с отрицателна доходност в балансите на германските банки расте безмилостно. Хънт изчислява, че в най-лошия случай над една трета от техните активи носят доходност по-малка от нулата. Домакинствата са принудени да поемат по-голям риск, за да получават възвръщаемост. Уви, усилията им не са особено успешни. Според изчисленията на Хънт от 2005 г. насам чуждестранните инвестиции са им стрували над 1 трлн. евро.

И макар германските спестители и финансови институции да са жадни за по-висока възвръщаемост, то ЕЦБ се притеснява повече за спояването на еврозоната, запазвайки лихвите на страните длъжници колкото се може по-ниски. Именно тук се появява и Target2 – системата, използвана от централните и търговски банки в Европейския съюз за обработка на плащания в евро.

ЕЦБ описва Target2 просто като система за извършване на плащания, но това не е съвсем вярно. При обикновен сетълмент и двете позиции са изчистени, няма остатъчна експозиция от никоя страна. Това обаче не е така при Target2, заради което и експозицията продължава да расте. За сравнение, при Fedwire – американската сетълмент система - позициите се изчистват всеки ден.

Всъщност Target2 е ефективен начин да се накарат страните кредиторки в еврозоната да отпускат средства, без да очакват приходи, чрез своите централни банки. Това на практика е прехвърляне на благосъстояние. Идея за размера на тези трансфери може да се добие от нетния баланс по Target2. При последните данни страните кредитополучателки дължат на страните кредиторки близо 1,3 трлн. евро – сума, която нарасна значително по време на пандемията, тъй като ЕЦБ купи още дълг.

Всъщност експозициите може би са доста по-големи, защото от тези цифри не става ясно кой, какво и на кого дължи, а ЕЦБ няма да разгласи подобна информация. Така брутните експозиции в Target2 са нараснали с половин трилион евро през последните 12 месеца.

Има и по-отчетливи примери за тези прехвърляния на средства от кредитори към кредитополучатели. ЕЦБ купува облигации пропорционално на внесения капитал на държавите, което би намалило фискалните трансфери. Всъщност облигациите се купуват пропорционално на БВП на страните. Не е изненадващо, че тези ограничения напоследък не се спазват, като според ЕЦБ тези пропорции ще се задържат във времето. Не е изненадващо, че страните кредиторки са изплашени.

Което ни връща към последното съобщение за покупка на облигации от централната банка. Северна Европа се нуждае от по-високи лихви, а не от по-ниски. Политиците в региона все повече осъзнават това и все повече настояват. Въпреки плачевния си опит с разпространението на ваксините срещу коронавирус регионът ще се възстанови. С това ще се ускори и инфлацията; натискът от страните кредиторки ЕЦБ да намали покупката на облигации също ще нарасне значително. Каквото ще стане и с доходността.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:05 | 10.09.22 г.
fallback