Студената война между Google, Apple и Microsoft

Нека сме наясно – интернет концернът Google би искал да похарчи 12,5-те милиарда долара, които даде за мобилното поделение на Motorola, за съвсем друго нещо. Тази сделка е като отбрана. И същевременно означава, че на Google му липсва капиталът, за да финансира иновациите си, пише в свой коментар за Die Zeit Гьоц Хаман.

И това не е единственото подобно съобщение. Конкурентът Apple, заедно със софтуерния концерн Microsoft, който също има операционна система за мобилни телефони, придоби преди няколко седмици патентите на фалиралия технологичен концерн Nortel за 4,5 млрд. долара.

Google е можела да участва в консорциума, но не е пожелала, стана ясно по-късно. В друга подобна сделка обаче интернет компанията успя да се наложи и за същата сума - 4,5 млрд. долара, придоби патенти на IBM, свързани с мобилната телефония.

Apple, Google и Microsoft похарчиха заедно 21,5 млрд. долара, за да може да се заплашват един друг по-ефикасно. А че съвсем сериозно приемат тези заплахи, показва например Apple. Напоследък концернът редовно смразява целия бранш със своите патентни жалби и наскоро постигна първа голяма победа, забранявайки на Samsung да продава в ЕС (без Холандия) последното поколение на таблета си Galaxy.

На какво ни напомня това? Правилно – на Студената война. Разходите за ядрено оръжие бяха огромни. Подобни разходи не се правиха в други области на икономиката и обществото. Те забавиха общото икономическо развитие и накрая причиниха рухването на по-слабата система. Тази битка за надмощие в крайна сметка навреди на всички участници.

Пренесено във високотехнологичния сектор, това означава следното – гигантите ще загубят част от своята динамика, някои средноголеми конкуренти ще започнат да се смаляват. HTC е един от кандидатите за това, Nokia и Samsung са други двама, пише в коментара си Хаман.

Икономисти и политици в САЩ ще наблюдават разтревожени тази тенденция. Защото Силициевата долина, със своите компании за пример, трябва всъщност да е новият индустриален „морски фар“, който да насочва по пътя към успеха други, не толкова успешни браншове. Но тези стратегически отбранителни сделки просто отхапват от печалбата на концерните. С други думи те са, да не си кривим душата, пари, хвърлени на вятъра.