Кибервойната и информацията като ценна стока

Кибероръжията

Оръжията, използвани в тази кибервойна, са кодовете, посочва Михалев. Но създателите им понякога са междинно звено, което ползва събраните данни от атаката, за да ги продаде или да търси известност. Експертът допълва, че съществуват и такива кодове, които създават впечатления за самостоятелност или наличие на интелект, но само в рамките на предварително заложено поведение. Но подобни стъпки се правят само в случаите, в които кибероръжията трябва да останат скрити дълго време. Това обаче е сложна задача, защото интелектът предполага съхраняване на голям обем от информация, а това е трудно за скриване или прехвърляне от една система към друга.

Политиката и киберзаплахите

За информационната сигурност в отбраната е необходимо създаването на правна международна среда, чрез която да се намалят рисковете от ползването на новите технологии за враждебни действия. Проблемът е там, че независимо от факта, че мрежите на различни институции са затворени, те пак подлежат на атака.

Не бива да се забравя, че киберзаплахите към страните, в които чрез технологиите може да се дестабилизира политическата и социалната ситуация, не са изолирано явление.

Защитата

Косев смята, че инвестирането на повече пари в защита не е решение на проблема. Според него по-скоро трябва да се създаде вътрешен мониторинг за предотвратяване на заплахи. По този начин компаниите и организациите ще могат да разпознават подозрителните действия от страна на служителите.

Киберпрестъпността е виртуално глобална и няма националност, коментира още Косев. Освен това за нея няма международно призната юридическа дефиниция. Множество държави и Европейския съюз приемат законодателство за киберпрестъпленията, но в гражданския смисъл борбата за свободно и независимо киберпространство означава да не се допускат сривове за дълги периоди от време.

Косев смята, че е препоръчително всяка фирма да има специално обучен киберполицай, така че да се намалят шансовете за пробив в системите.