Кой подпали Нотр дам?

Избирателната активност при вотовете за Европарламент традиционно е ниска. Това улеснява крайнодесни и крайнолеви групи да се фокусират върху избиратели, предпочитащи екстремистки партии, чрез социалните мрежи.

Руските медии в Европа, макар че не успяват да достигнат до по-широка публика, дават платформа на настроени срещу ЕС популисти. След пожара в парижката катедрала Нотр Дам през април, руски медии в Европа обвиниха ислямски екстремисти и прозападното правителство на Украйна.

Проверители на факти в Германия дадоха за пример статия с фалшиви новини, разпространена във Фейсбук, за Франс Тимерманс - главния кандидат на социалистите в европейските избори. В нея невярно се твърдеше, че той иска "масова имиграция на мъже мюсюлмани в Европа".

„Не-бързата“ оповестителна система на ЕС

Заплашвайки да въведе регулация, ЕС успя да убеди Google и Facebook да проверяват рекламите, свързани с изборите, на своите сайтове. Освен това двете компании, заедно с Twitter и браузъра Mozilla (на Forefox) се съгласиха да предоставят месечни сводки като част от кодекс за поведение на ЕС.

Google каза, че през февруари е засякла близо 21 000 базирани в ЕС рекламни акаунти в своята мрежа, които нарушават нейните нови правила и се опитват да подвеждат или да мамят потребителите. Само в Италия са засечени 4200. Миналата седмица Facebook закри много италиански акаунти.

Facebook работи по проверка на факти с 21 партньори на 14 европейски езика. Когато се окаже, че един сюжет е фалшив, рейтингът му в новинарската емисия на социалната мрежа се понижава, а страници, които продължават да споделят фалшиви новини, може да бъдат блокирани.

Според компанията обаче тези усилия имат своите ограничения. "Толкова много неща се споделят по Facebook всеки ден, че няма да е възможно да се проверяват фактите във всеки отделен пост", каза Антония Уудфорд, продуктов мениджър във Facebook.

В някои страни от ЕС, като Facebook, няма проверители на факти и партньорски групи на Фейсбук се оплакват от липсата на данни за резултатите от тяхната работа, особено като се има предвид, че фалшивите новини се разпространяват бързо по различни платформи и страни.

Особено уязвимо е по-старото поколение. Хора над 55 г. са най-вероятни разпространители на фалшиви новини, защото те са израснали с доверие към печатното слово и приемат печатната информация за "чиста монета", казват служители в ЕС.

Много правителства в ЕС все още не са създали свои наблюдателни постове за дезинформация. Прехвалената "Система на ЕС за бързо оповестяване", предназначена да обедини националните експерти в борбата срещу дезинформацията, се използва крайно рядко. "Тя нито е бърза, нито оповестява, нито е система", каза служител на ЕС.

ЕС все пак се надява, че едно колективно усилие най-малкото ще накара всеки, който се опитва да се намесва, да плаща по-скъпо. "Ако някой иска да го прави, то все още е възможно", каза Хели Тирма-Клар, посланик на добра воля на Естония за кибер сигурността.