Коронавирусът отбелязва края на аналоговата ера в обществото

Технологичните компании сега са основните доставчици на фотографско оборудване и скоро биха могли да станат доставчици на икономически проучвания. Ако това стане, няма да ви трябват икономически анализатори, които да осмислят несигурни данни. Подозирам, че алгоритмите на големите данни лесно ще победят икономическите прогностици - макар това да не е особено трудно.

Начинът, по който измерваме инфлацията, е друг пример за остаряла статистическа практика. Индексите на инфлацията обикновено се базират на кошници със стоки, които датират от времето, когато индустриалните работници са имали сравними възнаграждения и модели на потребление. Защо обаче хората да не могат да определят личния си процент на инфлация въз основа на стоките, които използват? Това би подкопало независимостта и силата на съвременните централни банки, които почиват върху паричния монопол на държавата и аналогови показатели като прогнозите за инфлацията.

Обществото все още ще се нуждае от централни банкери, които да предприемат действия в криза, както направиха тази година. Но ежедневието ще е различно: може би повечето служители на централните банки ще бъдат анализатори на данни, а не икономисти.

Отмирането на аналоговия свят също така ще промени властта. Дроновете биха могли да окажат по-голямо въздействие върху военния персонал от предишните технически иновации. Големите данни ще доведат до различни работни места в управлението и здравеопазването. Популистите също прегърнаха цифровата епоха, някои с лоши намерения. Но дигиталната революция ще ги надживее.

Копнежът, който някои от нас изпитват към старите времена на доминирания от Запада многостранен капитализъм, отразява форма на аналогова носталгия - когато лидерите на Г-7 седяха около огнищa или самоназначени елити се срещаха в швейцарските планини. Ще има голямо пренареждане при прехода извън аналоговия свят. Много победители и губещи вече могат да бъдат посочени в резултат на относителните промени в цените на акциите на компаниите от старата и новата икономика. Подозирам, че тази промяна, а не съвкупното макроикономическо въздействие, ще бъде трайното наследство на пандемията.