След като в рамките на изминалата седмица Федералната търговска комисия на САЩ заведе дело срещу Facebook за поддържане на монопол в социалните мрежи чрез "антиконкурентно поведение", тя сигнализира за потенциално нова посока в антимонополното законодателство, която би била много по-подходяща за дигиталната ера, пише Nikkei Asia Review.
Ключов аспект на жалбата се фокусира върху поведението на Facebook след покупката на Instagram и WhatsApp. Двете операции увеличиха пазарната стойност на технологичния гигант до над 800 млрд. долара. И двете платформи, които са придобити от Facebook съответно през 2012 г. и 2014 г., са представлявали потенциален риск от конкуренция, признат от самия Марк Зукърбърг.
В крайна сметка компанията възприе философия „купувай вместо да се конкурираш“. Чрез закупуване на популярни платформи Facebook успя да неутрализира заплахата от конкуренция и да спечели време преди друг независим стартъп да придобие необходимия мащаб, за да оспори лидерството ѝ в пространството на социалните мрежи.
Според Федералната търговска комисия тази стратегия противоречи на конкуренцията. За да избегне обособяването на силен конкурент, Facebook асимилира своите придобивки, като интегрира услугите за съобщения от Instagram и Facebook. Очаква се подобен ход и по отношение на WhatsApp.
Бизнес стратегията на Facebook може да е безпощадна, но остава въпросът: каква е вредата за потребителите?
Благосъстоянието на потребителите е основна цел на американското законодателство в областта на конкуренцията, което се определя често от цените. Тревогата около монополите е, че след като конкуренцията изчезне, доминиращият продавач може да повиши цените, като в случая купувачът няма да има алтернатива.
Но Facebook не неутрализира конкурентите, които предлагат по-евтина услуга. Компанията дори не взима такса от потребителите. Ако благосъстоянието на потребителите е свързано със защитата ценови злоупотреби от страна на монополите, трудно ще се види вредата, причинена от бизнес модела на Facebook.
Федералната търговска комисия смята, че когато бъде обособен един доминиращ играч на определен пазар, намаляващата конкуренция оказва влияние върху предоставяната услуга по отношение на изчезващата защита на личните данни. Така че дори ако използването на Facebook е безплатно, качеството на услугата, която компанията предоставя, се влошава с течение на времето, тъй като влиянието ѝ се увеличава.
В делото са идентифицирани и други вреди, включително задушаването на иновациите и подобренията, но проблемът с поверителността е най-големият, тъй като засяга сърцето на политическата икономия на мрежата.
При липса на конкуренция Facebook не е успяла да устои на изкушението да изгради своята услуга около ненаситното желание за натрупване на данни. Печалбите на компанията произтичат от способността ѝ да генерира силно специфична и дезагрегирана аудитория за реклама. Без наличието на конкуренти компанията е успяла да премахне защитата на поверителността без да предизвиква противоречия и без риск да отблъсне потребителите.
Това заличаване на защитата на личните данни е оказало огромно въздействие не само на потребителите на Facebook, но почти на всички. Бизнесът на Facebook изисква хората да прекарват възможно най-много време, загледани в своите устройства, споделяйки своите желания, ангажирани с различни продукти. Решенията за куриране, взети от Facebook, са направени в услуга не на потребителите, а на рекламодателите, мотивирани от необходимостта от привличане на приходи. Това създава култура на онлайн живот, дефинирана от филтърни балони и екстремизъм, тъй като компанията се стреми да даде приоритет на ангажираността и екстрактивизма на данните.
Следователно концепцията за неприкосновеност на личния живот не се отнася само до правото да пазиш нещата в тайна или правото да бъдеш оставен намира. Става въпрос и за правото да се ангажирате в колективни пространства, без да бъдете наблюдавани, проследявани и управлявани.
Вредата от монопола в социалните мрежи не е свързана с цената, която плащате в долари и центове, а с цената на живота, живян онлайн с намалена автономия, подчинен на стратегиите на елита от Силициевата долина.
В много отношения Facebook прилича повече на правителство, отколкото на компания, отбелязва Зукърбърг. За разлика от правителствата обаче, хората, които управляват компанията, не са избрани от потребителите.
Тъй като Facebook е мотивирана да увеличава потребителската си база и да поддържа своята платформа, компанията е далеч по-малко загрижена за въпросите, свързани с бизнес модела ѝ. Казано по-просто: Facebook не приема сериозно своите отговорности за модериране.
Федералната търговска комисия все още е изправена пред значителни предизвикателства в исковете си срещу Facebook и това действие няма да реши всички проблеми около компанията. Но в много отношения рамката на този случай предполага, че регулаторите най-накрая започват да разбират бизнес модела на Facebook и опасностите, които крие той.
15:33 | 10.09.22 г.