Б. Петков: Агенцията по горите пречи на обработването на захрастени земи

Борислав Петков е на 38 години, роден е в град Свищов. Завършил е „Аграрна икономика” в Аграрен университет в Пловдив и "Право" във Великотърновския университет. Изпълнителен директор е на Омега Агро Инвест ЕАД и председател на Управителния съвет на БАСЗЗ (Българска асоциация на собствениците на земеделски земи). - Г-н Петков, за 2012 г. заявени за получаване на субсидии са 36 млн. дка. Това ли е максимумът, който може да постигнем и за референтната 2014 г., когато ще се разпределят правата за годините до 2020 г.? При всички положения има накъде да увеличаваме обработваните декари. Предполагаме, че през пролетта на 2014 г. ще бъдат заявени 38-39 млн. дка. Референтното очертаване на площи, на база което ще се получат правата за получаване на субсидии за периода 2014-2020 г., ще е от март до май 2014 г.  Съответно тези права ще могат да се продават, отдават под наем или замразяват за 3 години. - Какъв е основният проблем за достигане на 39 млн. дка? Все пак това ще е увеличение с 3 млн. дка спрямо 2012 г.?

Има порочна практика от Изпълнителната агенция по горите да зачислява към горския фонд захрастени имоти, като това нещо трябва да спре и ние сериозно ще поставим въпроса пред министъра на земеделието. В момента, когато се поиска почистването на дадена изоставена нива или пасище, ние виждаме, че по служебен път Агенцията по горите ги е вкарала в горския фонд, с което се намалява поземленият фонд. Така няма как България да получава субсидии от тези земи, а и няма как да бъдат включени в сеитбооборота и да се получава продукция. Те не стават и за горски фонд, защото от шипки, хвойна и драка дървен материал не може да се добие. Проблемът е огромен, защото има села, където от 10-15 г. не е имало обработване на земите, но сега интересът е огромен и е пълно безумие да не подготвим тези земи за субсидиране в следващия програмен период – 2014-2020 г. - Колко ще са правата в държавния резерв, които ще могат да се разпределят от държавата? Говори се, че ще са само 3 до 6% от всички?

Това са процентите които се коментират в момента, като мисля че ще са 5%. Държавният резерв ще бъде насочен най-вече към млади фермери на възраст до 45 г. - Има ли опасност референтна да стане 2015 г., ако приемането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за 2014-2020 г. се забави? Няма такава опасност. Винаги програмните периоди са 6-годишни.  - Защо е прието само фермери, получавали субсидии през 2011 г., да имат право на права, на база обработваните декари през референтната 2014 г.?

Имаше подобно изискване и при предишния програмен период. Направено е с цел новорегистрирани земеделци да не могат да заявяват големи площи, тоест това е мярка срещу спекулативен интерес.  - Какъв е реалният ръст в цената на земята през 2012 г. - само 10-15% или доста повече?

Има региони с 20-25%, при други е 10%, а при трети няма промяна. Средно мисля, че ръстът е 15-17%. Изключвам Добруджа от тези сметки, защото там няма предлагане и сделките намаляха драстично. Когато получаваш 120 лв. рента на декар на каква цена трябва да продадеш? Практиката е, когато един имот носи добър доход, да не се продава. В Плевенско ръстът на цените е 20-25%. Такъв е и във Велико Търново, Разград, Търговище и Исперих. В района на Стара Загора е 15%, в Хасково 8-10 до 15%, в Ямбол, Видин и Пловдив имаме около 10% ръст. Застой се наблюдава в Бургас (общините Средец и Бургас). Хасково е областта с най-много изтъргувани декари и брой сделки. Моята прогноза, че това ще е областта Клондайк, се сбъдна. Към тази област гледат арендатори от Стара Загора и Ямбол.

В област Плевен има голяма екскалация на търсенето, тъй като обикновено в едно землище има 10 арендатора и 3 инвестиционни дружества. - Кои останаха неразработените земеделски райони, пред които се очаква изведнъж да се появи интерес от арендатори и фондове, след като предишните такива бяха Видин, Ямбол и Хасково?

Вече няма такива, след като Софийското поле се разора, включително изходът за гр. Пловдив. Преди тези парцели стояха и чакаха някой да ги купи, но сега се обработват като земеделски парцели. Също така по пътя от Слънчев бряг за Варна всичко е разорано.

Скоро бях в района на Малко Търново и всичко се обработва, въпреки че няма големи арендатори. В последните години се разработиха погранични села, в които не беше стъпвал трактор от 10-15 години. Много инвеститори погледнаха към Ихтиман, Пазарджик, Хисяря, Карлово, в това число и арендатори и фондове.

Може би останаха някои землища, които още не се обработват, но предстоят почти две години до референтното очертаване на площи през март-май 2014 г.