Орешарски: България получава най-малко средства в ЕС от Кохезионния фонд

На глава от населението България получава най-малко средства по Кохезионния фонд, в сравнение с всички останали страни в ЕС. Преговорите за следващия програмен период са водени от предходното правителство. Това каза премиерът Пламен Орешарски по време на парламентарния контрол, съобщи Министерският съвет.

Той припомни, че на 7 и 8 февруари тази година на заседание на Европейския съвет държавите-членки са одобрили позицията на Съвета на ЕС по предложението на ЕК за многогодишната финансова рамка за следващия програмен период 2014-2020 г.

Средствата по фондовете за сближаване за България са около 7 млрд. евро по цени от 2011 г. и сумата е подобна на тази през сегашния финансов период. Нетният баланс обаче е влошен. „За програмния период от 2007-2013 г. балансът беше 4,3% от БВП, докато за програмния период 2014-2020 г. той е 3,99%, обясни министър-председателят.

Нарастването на директните плащания за земеделските производители с около 2 млрд. лв. е било договорено още през 2005 г. с договора за присъединяване към ЕС.

Средствата за развитие на селските райони ще намалеят с около 10% - от  2,642 млрд. евро през сегашния финансов период на 2,383 млрд. евро през следващия.

Някои държави-членки ще получат допълнителни суми за развитие на селските райони, но България не е в този списък. Средствата са договаряни в края на миналата година, изтъкна министър-председателят.

Той обърна внимание, че в договорените през февруари 2013 г. решения почти всички страни-членки получават допълнителни бонуси или поощрения, за да приемат рамката, като бонусите са за по-бедните и изоставащи райони.

Гърция е договорила допълнително 1,375 млн. евро, Португалия – 1 млрд. евро, Ирландия – 100 млн. евро, Испания – 1,874 млрд евро, Италия – 1,5 млрд. евро, Франция – 200 млн. евро, Белгия – 133 млн. евро, Германия – 710 млн. евро, Унгария – 1,560 млрд. евро, Чехия – 900 млн. евро, Словения – 75 млн. евро.

Българската делегация не е договорила подобни средства, въпреки че  Северозападният район е най-бедният в целия ЕС, допълни премиерът.

За следващия програмен период ще отпадне правилото N+2 и ще важи правилото N+3 за всички държави-членки. Това означава три години за реализиране на проектите след датата на тяхното контрактуване. В същото време правилото N+2 остава в сила за нас и през настоящия програмен период, докато Румъния и Словакия са успели да договорят изключение и увеличават шансовете си да усвоят по-добре средствата.

Орешарски отбеляза още, че България ще получи 260 млн. евро за извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй, което е половината от исканата сума и по-малко от една трета от предвидените разходи. Първоначалното предложение на ЕК е било за 185 млн. евро. В същото време Литва и Словения са успели да увеличат крайното финансиране за техните затворените ядрени централи с 90%.