Пред изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на България има редица рискове и е възможно големите цели в него да не бъдат изпълнени. Това предупредиха експертите от ИПИ, които направиха анализ на стратегическия документ.
Два месеца след внасянето на Плана в ЕК той още не е одобрен, като получи множество забележки, отбелязаха икономистите. Те припомниха, че в документа са записани 46 реформи и 59 инвестиционни проекта. България очаква 21 млрд. лв., но няма да получи аванс.
Според изискванията на ЕК плановете на страните членки трябва да предвиждат поне 37% от евросредствата да са насочени към зелен преход, а поне 20 на сто - за цифрова трансформация.
Ниският потенциал за реализация на реформи поставя под риск изпълнението на документа, заяви д-р Петя Георгиева.
Разпределение на инвестициите в националните планове на страните членки между зелен преход, дигитална трансформация и други разходи, %, млрд. евро, ИПИ
6
Само Холандия още не е подала своя план, тъй като нямаше правителство. На четири страни членки плановете не са одобрени и това са България, Полша, Унгария и Швеция.
Всички проекти в българския план целят по-добро икономическо или друго представяне, при част от проектите няма индикатори за оценка на ефект и резултати. Това означава, че няма да разберем дали един проект е постигнал своята цел, или не, заяви Петя Георгиева.
Анализаторите от ИПИ отбелязват, че в българския план се предпочита безвъзмездната помощ, следва се директно европейската политика, реформите невинаги са свързани с проектите, а между проектите липсва връзка.
Инвестициите са основно в инфраструктура и физически капитал. Липсва общ макроикономически анализ по сектори за влиянието на плана.
Разпределение на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, по стълбове, хил. лв.
7
„Забелязваме в нашия План нещо, което сме виждали и в други политически документи – липсата на базово разбиране на разликата между цел, инструмент, резултат, въздействие. Често реформите са представени чрез инструментите – например реформа чрез закон“, каза Лъчезар Богданов.
Някои страни вече разплащат проекти, започнали през 2020 г., докато България отлага това със съставянето на нови проекти и целият ресурс ще трябва да се усвои за кратък период. Засега нямаме значими проекти, чието изпълнение да започне догодина, отбеляза икономистът.
Според ИПИ дори ЕК да одобри Националния план и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен резултат.
5


За утре е обявен жълт код за силно вълнение във Варна
Украйна: Руските военноморски дронове са заплаха за страните с излаз на Черно море
Премиерът: "Лукойл" е осигурен със суровина до средата на декември, място за паника няма
Франция осъди атаките с дронове срещу кораби край България и Румъния, поиска мораториум на ударите в Черно море
Експерт: Споделените велосипеди могат да разтоварят трафика във Варна
Новата криза в Етиопия заплашва да подпали Африканския рог
М. Дойчев: Ударите в Черно море засягат икономиката ни, нужен е твърд отговор
Политическата парализа в Полша застрашава икономиката ѝ за 1 трилион долара
Цените на имотите продължават да растат въпреки охлаждането на пазара
Goldman Sachs: Пазарът подценява потенциала за поскъпване на юана
Италиански V12 с 905 к.с. се развърта до 10 200 об/мин
Bentley-то на кралица Елизабет II се продава
Tesla призна, че няма автопилот
BMW връща V8 в 7-Series
Porsche с нестандартно решение за електрическите Cayman и Boxster
България и Турция ще борят трафика с нов пункт на "Капитан Андреево"
Дяволът носи MAGA: Кимбърли Гилфойл с таен дневник, приближените на Тръмп в страх
Калин Христов на "Финанси: Уравнения и решения": Светът на трайно ниските лихви изчезва