Пеканов: ЕК иска реформи в БЕХ, с които служебният кабинет не може да се ангажира

Водихме трудни преговори с Европейската комисия (ЕК) в сферата на енергетиката и върховенството на закона при съставянето на Плана за възстановяване, коментира по време на блиц контрола в 47-то Народно събрание служебният вицепремиер Атанас Пеканов, отговарящ за европейските въпроси. Оказа се и че основните забележки, които страната е получила, са именно в тази сфера.

Едно от очакванията на Брюксел е реформа в Българския енергиен холдинг (БЕХ), но това е нещо, което служебният кабинет не може да поеме като ангажимент. "Това е червена линия, по която водим преговори", каза Пеканов и допълни, че ЕК вижда като проблем "кроссубсидирането вътре в холдинга".

Вицепремиерът коментира темата в отговор на въпрос от депутата от БСП Драгомир Стойнев, според когото Брюксел е изпратил 43 забележки, а предложеното в сектор "Енергетика" "въобще не отговаря на европейските изисквания".

В Плана за възстановяване на България има предвидени 57 проекта и 46 реформи, каза Пеканов, но не коментира точния брой на изпратените от ЕК въпроси. Забележките са основно към двата сектора, има и отделни технически въпроси по някои от реформите, като например за срок за въвеждане на законодателство или изпълнение на реформи, които ще бъдат "изчистени".

"Абсолютно невярно е, че има голяма критика към сектор "Енергетика", напротив - в сектора, така както е по Плана, имаме огромен прогрес. Това беше и обратната връзка, която получихме в много неформални срещи", категоричен е Пеканов.

Той коментира още, че по отношение на "Върховенство на закона" служебният кабинет е свършил "много добра работа", включително и за критики, които ЕК ни отправя от години, а именно за липсата на отчетност на главния прокурор.

Всяка година България получава препоръки от Европейската комисия и сегашните забележки по Плана за възстановяване не ни притесняват, заяви още вицепремиерът. През миналите години страната ни не е правила "кой знае какво" по европейските препоръки, а и не е имало европейски механизъм, който да изисква действия от страните по проблемните сектори. 

България внесе Плана за възстановяване в Брюксел едва в средата на октомври, тоест месеци след индикативния срок, определен от ЕК за до края на април 2021 година. По този европейски механизъм страната ни трябва да получи 6,6 млрд. евро.