Шанхай - един град с голямо (регулирано) бъдеще

Когато в медиите започне много да се говори, че някой голям фондов пазар е много надценен, това винаги провокира интерес. От началото на 2015 г. анализаторите обичат да коментират с голяма увереност, че китайският пазар е балон и скоро този балон ще се спука.

Основната теза, която  се повтаря по Bloomberg и CNBC, е, че индексът в Шанхай се е покачил със 100% през последната година без, според анализаторите, да има фундаментална причина за това. Подобни резки движения на индексите нагоре се случват през годините, което води до твърдения на известни инвеститори, че това е поредният балон, т.е скоро ще има голяма корекция (за справка - американският пазар вече шеста година върви нагоре, въпреки че от 3-4 години се правят прогнози за сериозен спад, б. авт.).

Това бе една от причината да искам да науча повече за пазара и да бъда една седмица във финансовия център на Китай -  Шанхай. Харесвам мегаполисите, а фактът, че този град е имал стремително развитие в началото на 20 век, в комбинация с бурното развитие през последните 30 години, ме спечели да видя нещата на място.

Все пак решаваща за решението ми да пътувам бе поканата от приятел, който живее там от 10 години. Това означаваше, че ще имам възможност да видя града като местен. 

И така, в началото на май, след полет през Доха, се озовах на Шанхайското летище, където ме чакаше моят приятел. Докато пътувахме с кола към апартамента му, който се намира в историческата част на Шанхай (French Concession), бях доста удивен, че докъдето погледът ми стигаше, виждах “джунгла” от много високи жилищни сгради, подредени в “зловещ” ред. И започнах да се чувствам сякаш съм попаднал в сюжет на Джордж Оруел.

Представата ми за града бързо се промени, когато вечерта видях символите му - небостъргачите около телевизионната кула в целия им светлинен блясък. Определено Шанхай е град на контрастите – на една и съща улица може да се видят най-уникални сгради, които архитектурният и инженерният гений е създал, а на 100 метра от тях - мизерни порутени къщи, в които хората живеят буквално на улицата. Както ми обясниха, тези хора просто чакат да се разберат със строителните предприемачи, които да изкупят земята, на която се намира срутената им постройка. След време на това място ще се издигне поредният небостъргач.

Пътуването с метрото в подобни градове, освен че дава бърз и удобен начин за придвижване,  позволява да наблюдаваш жителите на града в “статично” положение. Определено метрото е организирано много удобно и за чужденци (описано е всичко подробно и на английски език), което ми позволи да се придвижвам без стрес .

Това, което прави впечатление там бе, че преобладаващият телефон, които се ползва, е iPhonе. По мои наблюдения притежателите на iPhone бяха много повече от пътуващите с лондонското метро. Като стана дума за Apple, силно впечатление правят огромните магазини на компанията на ключови места в града. Знаех добре, че ръстът на компанията идва основно от Китай (продажбите са с ръст от 70% през последните години и китайският пазар вече е най-големият за продуктите на Apple) , но наблюдавайки интереса на средата класа в Китай към продуктите на Apple, започнах да считам, че и Apple Watch ще има успех. Този извод си направих, докато гледах в магазините големия интерес към този продукт и начина, по който местните служители ми презентираха устройството.

Разбира се Шанхай не е Китай. Тук никой не забелязва чужденците (дори като стърчиш с една глава над тях), докато в малките градове* със сигурност ще има хора, които ще искат да се снимат с теб, защото за първи път виждат човек от друга раса.

Без съмнение икономическият бум тук е реален. Наистина има много проблеми – докато бях там, правеха поредните промени по софтуера за цензуриране в интернет и бе невъзможно да се отворят повечето чуждестранни сайтове. Единственият сайт, който ползвам редовно и  работеше нормално, бе сайтът на ATP, което ми даде възможност да следя как се справя Григор Димитров в Истанбул.

Друго нещо, което бе интересно за мен, бе да разбера колко е сложен животът без продуктите на Google. Бях добре подготвен, че няма да имам достъп до никакви услуги на тази компания, но фактът, че Google Maps на телефона ми не работеше, бе най-трудното за преодоляване предизвикателство. Трябваше да свикна да ползвам Maps App на Apple. Приятната изненада за мен бе, че в Шанхай това приложение работи много по-добре, отколкото в Европа

Две неща правят не много приятен животa тук  - смогът и движението на автомобилите.

По време на моя престой ми бе трудно да преценя доколко въздухът бе мръсен или лошата видимост бе следствие и на високата влажност, което води до видимост, доста по-ниска от тази в Еврoпа заради  маранята. Със сигурност въздухът в Шанхай е по-чист от този в Пекин, тъй като финансовата столица се намира на Океана и ветровете го “пречистват”.

За пешеходците в мегаполиса има доста стресови изпитания. Например пешеходната пътека е много опасна - реално никой не спира, дори да си тръгнал да пресичаш, т.е. шофьорите очакват от пешеходеца  да “прелети”, което е съпроводено с нервно натискане на клаксона. Всъщност в Шанхай повечето шофьори се придвижват, натискайки клаксона. Обясниха ми обаче, че сега какофонията от клаксони е нищо в сравнение с това, което е представлявала преди въвеждането на глоба за ползване на клаксони без причина.

Шофьорите са доста агресивни и един към друг и ако ползвате такси, докато пътувате, трябва да се държите здраво с двете ръце, защото се изпреварва и от ляво и от дясно, а колите се разминават на “една боя разстояние”, като всичко това е съпроводено с много рязко спиране и тръгване.

Освен това навсякъде има електрически мотори (рядкост е да видиш класически мотор). Движат се навсякъде, приближават се абсолютно безшумно, включително и по тротоарите и, за да бъде картината пълна - вечер не включват фарове, т.е. разчитат при придвижване на светлините на града.

Въпреки че тези безшумни моторчета няколко пъти щяха да ме прегазят, докато вървях по тротоара, няма как да не се впечатлиш от факта, че са превзели града. Считам, че видях бъдещето, защото картината около мен показваше, че в  близките години електрическите мотори ще бъдат навсякъде по големите градове.

В Шанхай това вече е станало чрез съответна регулация. Таксата за регистрация на автомобил или мотор може да се окаже в размер на над 10 хил. долара ( 62 хил. юана).

В Шанхай цената на регистрационния номер варира в доста големи граници и се определя на аукцион. Голямото предимство в момента е, че може да караш електрически мотор без да е регистриран.

Китай е доста сериозен производител и на електрически автомобили. Не е трудно да си представим, че ако правителството реши да приложи нова мярка за намаляване на замърсяването в големите градове, може да определи много по-ниска такса за регистрация на тези автомобили. А след години да се окаже, че в мегаполисите на Китай ще се придвижват само електрически автомобили.

Зная, че за всички любители на класическите автомобили това изглежда недостижимо в близко бъдеще, но неслучайно Илон Мъск е изградил втората си по-големина мрежа за зареждане на електрически автомобили Tesla именно в Китай.