Промените в закона за обществените поръчки ще зависят от Брюксел

Измененията на европейското законодателство в сферата на обществените поръчки ще се обсъждат в края на месеца в Брюксел. Срещата на високо ниво е по инициатива на еврокомисаря за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние. На нея ще бъде взето решение в каква посока да се изменят нормативните актове и как ще се опрости бюрокрацията при обществените поръчки, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки (АОП) Миглена Павлова по време на кръгла маса за измененията в Закона за обществените поръчки (ЗОП), организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

В началото на годината в рамките на европейската общност започнаха консултации с цел да се набележат законодателни ппромени в областта на обществените поръчки. Целта е превителствата да наложат по-ефективни процедури, които да са в услуга на бизнеса и данъкоплатците. Миглена Павлова посочи, че България вече има становище по тези промени, но на този етап няма да бъде оповестено.

Павлова коментира, че агенцията е открита за всякакви предложения на бизнеса по повод облекчаване на процедурите. Тя посочи, че администрацията няма капацитета да познава в дълбочина всички пазарни сегменти, за да се изчистят проблемите при възлагането на поръчките, свързани примерно с оформянето на договорите, съставянето на критериите за оценка на изпълнителите и други. Затова ще се търси съдействието на бизнеса.

Директорът на агенцията за обществените поръчки посочи, че ЗОП е първият български закон, писан по европейските правила още през 2004 г. Досега направените изменения са били продиктувани от съответни корекции в европейското законодателство, както след формирането на националната политика в сферата на обществените поръчки.

Възраженията на бизнеса

In-house поръчките, липсата на предвидимост и яснота, предизвикани от многократните изменения в нормативите са основните точки от проектозакона за изменение и допълнение, срещу които бизнесът възразява. Мениджърите недоволстват и срещу непълната прозрачност при подготовката на обществените поръчки, а също и при отварянето на офертите.

Проблеми за фирмите – изпълнителки са още липсата на стандарти за обявяването на обществените поръчки, критерият за определряне на „най-ниска цена”, отсъствието на прозрачност при формирането на самите изисквания за оценка подебителите плюс слабият контрол.

Investor.bg припомня, че в проектозакона за изменение и допълнение на ЗОП се предвижда част от обществените поръчки да се възлагат на държавни дружества (т. нар. in-house поръчки). Това предизвика единодушна негативна реакция в бизнес средите. От браншовите и бизнес организации настояха in-house поръчките да отпаднат заради вероятността за злоупотреби и увреждане на конкуренцията.

Слабостите на закона

Валентина Зортева, представител на БТПП в дискусията, посочи, че в законопроекта не са включени някои от ключовите предложения на бизнеса за подобряване на прозрачността, както и гарантирането на плащанията. Например, не е прието предложението да се включват представители на браншовите организации в комисиите по оценка. В измененията на ЗОП не е заложено и публикуването в регистъра на обществените поръчки на по-широк кръг от данни за поръчките, като например неустойки или вреди по сключени договори. Бизнесът настоява и за информация за кандидатите, представили документи с невярно съдържание, данни за качеството на изпълнените услуги и други.

Бизнесът продължава да иска и „черни списъци” на кандидати по обществени поръчки, за които в регистъра има вписвания за неизпълнение или неточно изпълнение на предишни поръчки. Фирмите настояват да се регламентира срок не по-дълъг от 30 дни за разплащане от страна на възложителите. Този срок, освен това, да може да се удължава по обективни причини, но не повече от 60 дни.

Силните страни на закона

Валентина Зортева представи становище на членовете на камарата, според което идеята за въвеждане на вътрешни правила за възлагането на обществени поръчки намира широка подкрепа сред бизнеса.

Положителна е и оценката за разработването на образци на всички документи, свързани с прилагането на ЗОП, отмяната на задължението изпълнителят да публикува предварително обявление на поръчката в Държавен вестник, както и включването в регистъра на обществените поръчки на резултатите от обжалването на процедурата.

Изводите от днешната кръгла маса ще бъдат обобщени и изпратени до Народното събрание, Министерския съвет, управляващите органи по оперативните програми, работодателите и синдикатите.