Как да се пази критичната енергийна инфраструктура от аварии

Мерките за поддържане и опазване на т.нар. критична енергийна инфраструктура – електроенергийна система, газопроводи, нефтопроводи – трябва да се взимат предварително и да са насочени в 4 направления, смята главният юрист на Български енергиен холдинг (БЕХ) Ина Лазарова по време на енергийна конференция в София.

Факторите, които трябва да бъдат оценени, са, на първо място, отчитане степента на уязвимост на всяка критична инфраструктура, за да могат предварително да бъдат взети съответните мерки. Беше отбелязано, че например далекопроводите за даден регион са само един или няколко, затова е много важно да може да се открие бързо наличието на повреда и къде точно се намира тя.

Другият фактор е оценка на риска дадена инфраструктура да бъде атакувана или увредена – от природни бедствия, производствени аварии, терористични атаки. Лазарова коментира, че за да бъдат сведени до минимум посочените опасности и евентуални аварии да бъдат отстранявани по най-бързия начин, е необходим мощен и модерен софтуер. С такъв софтуер евентуални аварии се откриват възможно най-бързо, обясни тя.

Третият фактор е оценка на възможностите за намаляване на уязвимостта на критичната инфраструктура. Това би могло да се изпълни с наличието на мощен симулационен софтуер, който на основата на данните за дадения обект и евентуални минали аварии е в състояние да „разиграе“ различни аварийни ситуации и да определи вероятността да се случи в действителност някоя от тях.

Четвъртият фактор е определянето на съответната защита на енергийната инфраструктура – за което също е необходим мощен софтуер. Той, на основата на разработените симулации на критични ситуации, може да определи най-ефективния начин за справяне с тях. Въз основа на тази информация и персоналът на големите енергийни обекти може предварително да се подготви за справяне с различни аварийни ситуации, които евентуално биха възникнали при определени обстоятелства.

С оглед справянето по най-добрия начин с дадена аварийна ситуация, е необходимо да има надеждна комуникация между операторите на критична енергийна инфраструктура в даден регион, за да може при необходимост да се уведомяват своевременно помежду си за възникнала авария и евентуално да координират действията си при справянето с нея.