Потенциално богати на шистов газ, страните от Източна Европа са разделени по въпроса за експлоатацията на този нов източник за добив на синьо гориво от земните недра. Докато в Полша спорната техника се радва на безрезервна обществена подкрепа, то в България технологията беше забранена, се посочва в анализ на европейски агенции, цитирани от БТА.
Хидравличното разбиване (фракинг) се състои в инжектиране в земните недра на огромни количества вода, смесена с пясък и химически добавки, за да се извлича газът.
Три четвърти от поляците подкрепят проектите за разработка на шистов газ. Според доклад на Националния геоложки институт (НГИ) страната разполага с разработваеми залежи, оценявани на близо 1,920 трилиона куб. метра, което поставя Полша на трето място в Европа след Норвегия и Холандия по капацитет на газовите залежи.
Варшава вече е сключила стотина концесионни договора за проучване, включително и с енергийни гиганти като „Шеврон“ (Chevron), „Ексън Мобил“ (Exxon Mobil) и „Коноко Филипс“ (ConocoPhillips).
В Румъния „Шеврон“ разполага с две концесии. В сектора работят и канадската компания „Стърлинг рисърсис“ Sterling Resources) и унгарската „Мол“ (Mol).
В Чехия британските компании „Хътън енерджи“ (Hutton Energy) и „Куадрила“ (Cuadrilla) получиха разрешителни за провеждане на тестове, но министърът на промишлеността Мартин Куба е скептичен по отношение на обема на залежите.
България от своя страна забрани през януари хидравличното разбиване, с което блокира процедурата за проучване от страна на Шеврон, мотивирайки се с "недостатъчно данни, гарантиращи опазването на околната среда".
Хиляди българи демонстрираха срещу технологията за добив, изразявайки опасенията си, че земите и подпочвените води могат да бъдат отровени. Румънският геолог Михай Сарамет от университета в град Яш сподели част от тези безпокойства, позовавайки се на опасността от предизвикване на земетресение заради разместване на подземните пластове. Ученият обаче обясни, че с развитието на технологията този проблем е отстраним.
03:42 | 14.09.22 г.