Симеон Дянков: Южняците са като разглезени деца

Когато България изпълни всички критерии за членство и бъде приета в еврозоната, валутният съюз ще бъде по-силен и ще разполага вероятно с допълнителен политически инструментариум, който в момента липсва. Това заявява в интервю за авторитетния австрийски ежедневник Die Presse финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков.

Решението за създаването на еврозоната е било обосновано политически, а не икономически. „С поглед назад сега може да се твърди, че това е бил грешен подход. Аз лично обаче не споделям това мнение, но смятам, че е пропуснато доста, което сега трябва да бъде наваксано – например по-силен статистически надзор“, казва Дянков.

По думите му еврозоната е политическа конструкция от самото ѝ начало.  „Наскоро приетият фискален пакт обаче дава нова насока. Смятам, че през следващите години той ще облекчи живота ни и ще бъде фундамент за едно стабилно развитие“. 

Според финансовия министър и в краткосрочен план пактът може да помогне на еврозоната да се измъкне от кризата. По думите му веднага след ратификацията му от всички страни финансовите пазари ще реагират положително и ще се успокоят.

„Що се отнася до страните в криза – там нещата са по-комплексни. Трябва да е ясно, че например Гърция няма да успее в близко бъдеще да изпълни критериите за дефицит. Страната за пета година е в рецесия, а първото нещо, което всеки студент по политикономика учи, е, че правителството започва да губи контрол върху събитията, ако дадена рецесия продължава по-дълго от три години. Отнесено към Гърция това означава, че процесът на реформи трябва да бъде завършен през следващата година или две, в противен случай ще има отново проблеми“.

За разлика от София, където са приети болезнени реформи, в други страни от Южна Европа това не се случва лесно, констатира Die Presse. „Там хората станаха тромави и свикнаха с трансферите от Брюксел. Властва мнението, че ако настояваме достатъчно упорито, те ще ни дадат още повече пари", казва Дянков.

Леко преувеличено, човек би си помислил, че това поведение е подобно на това на разглезено дете, което плаче на висок глас за все повече и повече бонбони. В Централна и Източна Европа ние сме свикнали да разчитаме на себе си.

В някои части на Южна Европа обаче се разчита повече на милосърдието на другите. Там се твърди, че реформите са трудни по една или друга причина. Да, точно така, те са трудни. Но те са осъществими. Дори в България ние трябваше да се справим с обществените протести и стачки, но се справихме. Но Южна Европа очевидно има проблем да разбере факта, че тази зависимост от чуждестранни пари отслабва техните собствени институции“, казва още Дянков.

Дянков критикува и идеите на френския президент Франсоа Оланд, който намира противоречие между схващанията за пестене и икономически растеж.

„Това е погрешна дихотомия. От политическа гледна точка много удобно, но лесно за дешифриране. Поглед в статистиката за БВП в Европа е достатъчен. През миналата година ръст отчетоха онези страни, които залагаха на бюджетна дисциплина – Полша, Швеция, Финландия, Естония, България. А страни с високи дефицити не помръднаха“, заключава още Дянков.