Делът на сивата икономика е намалял до 37%

Според работодателите за последните две години относителният дял на сивата икономика е намалял с 6 процентни пункта - до 36,8 на сто. Това показват резултатите от социологическо проучване в рамките на проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), предаде БТА.

Неформалната икономика според работниците и служителите бележи намаление от 48,6 на сто през 2010 година на 41,3 на сто през 2012 година.

Строителството, туризмът и здравеопазването вече не са на челно място по сиви практики, а електротехниката и електрониката, парфюмерията и козметиката, както и полиграфията, установява изследването. 

Настъпило е и преструктуриране на сивите практики в трудовоправните отношения, като работата без договор вече е заменена с работа по договор за сума, равна или малко над минималния осигурителен праг, и допълнително заплащане "на ръка". 

Проучването отчита първите положителни резултати от мерките, които правителството предприе за премахване на сивия сектор, но част от тях все още слабо се познават, сочат изводите от проучването.

От асоциацията на индустриалците смятат, че по-широка обществено-информационна кампания би създала по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики.

Според работодателите ефективни са и ежегодните кампании за деклариране и плащане на здравно-осигурителните вноски и възможността за проверка на внесените осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер.

Работниците и служителите смятат за най-ефикасни ограничаването на разплащанията в брой над 15 хиляди, както и съвместните проверки на Главната инспекция по труда и НАП в борбата срещу недекларираната заетост. 

Ако през 2010 година основната сива практика е била работа без какъвто и да е било трудов договор, то сега вече работата без трудов договор не е толкова голям проблем, а това, че се работи на договор, но той не е на реалната стойност на възнаграждението. Договорът е или на минимална работна заплата, или пък на по-ниска сума, но винаги включва доплащане в плик. Това е новото предизвикателство, заяви Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал, цитирана от БНР.

64 на сто от работодателите признават, че работата в сивия сектор дава бързи печалби, а 85 на сто твърдят, че законите не се прилагат еднакво за всички.

Все още бизнесът признава, че основната причина да работи на сиво дори не е икономическият стимул, по-скоро е множеството и тежки за обслужване административни изисквания - така прокламираното електронно правителство просто не се случва.

По думите на Милена Ангелова най-честите сиви практики са укриване на печалби, нефактуриране на сделки, неплащане на дължимия данък печалба, доплащане на ръка, контрабанден внос и износ.