fallback

Лъчезар Богданов: Семейното подоходно облагане е безсмислено при плосък данък

Икономиката на България вече е рестартирана, въпросът е с каква скорост ще растем, смята икономистът

08:17 | 07.10.13 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

За втора поредна година Първа инвестиционна банка търси добрите и перспективни примери в българския бизнес. Техният принос за развиването на икономиката на страната ще бъде отличен в конкурса „Най-добра българска фирма на годината“.

За коментар потърсихме Лъчезар Богданов, който е член на журито на конкурса и управляващ партньор и икономически анализатор в "Индъстри уоч". С експерта в областта на фискалната и данъчна политика обсъдихме перспективите и предизвикателствата пред бизнеса в България, състоянието на икономиката и финансите на страната, както и редица актуални и интересни теми.

Ето какво каза Лъчезар Богданов в интервюто за Investor.bg.

- Преди няколко дни правителството на премиера Пламен Орешарски предложи 100 мерки за намаляване на административната тежест. Как мислите – достатъчни ли са те и от какво друго се нуждае бизнеса в България?

Това е въпрос, на който отговорът винаги е „не“. Колкото повече се прави за облекчаване на ежедневието на гражданите и на бизнеса, толкова по-добре. Ключовото при подобен тип инициативи е да не бъдат „потопени“ от контрамерки, т.е. веднъж се опростяват процедури, а след това законодателната власт въвежда нови. Проблемът обаче не е характерен само за България. Подобен тип инициативи не трябва да са кампаниен процес – те трябва да са заложени още при писане на законодателството. Ако няма абсолютна необходимост от сложна процедура, нека да не се въвежда.

За българската администрация е характерно, че тя не комуникира хоризонтално. Много често един административен орган комуникира с друг през бизнеса – иска от бизнеса нещо, а той го търси от другия административен орган. Типичен пример е Търговският регистър. Вече само с идентификационния код се проверява дали дадена фирма е регистрирана. Разбира се, когато дадени процедури бяха премахнати, видяхме, че те не са били особено полезни за постигане на целите, заради които държавата регулира бизнеса, а именно – за да гарантира безопасност, сигурност и да предотвратява измами и т.н.

- Какви според Вас са предизвикателствата пред фирмите в България и междуфирмената задлъжнялост ли е най-големият проблем?

Междуфирмената задлъжнялост е проблем, породен от още по-голям проблем. Той е, че България е бедна страна в икономически смисъл. Това означава, че в бедната страна няма спестявания, няма капитал. Знаем, че всеки бизнес и растеж изискват капитал. Когато няма вътрешно натрупване, трябва да привличаме отвън. Но когато и това стане трудно заради политически проблеми, подозрения на инвеститорите или заради финансовата криза, то тогава икономиката изпитва хроничен недостиг на капиталов ресурс. Едно от решенията е да вземеш назаем от банките, което да компенсира липсата на инвеститори, които да рискуват своя собствен капитал. Другият начин е да работиш със заем от партньорите си. Заблуда е, че забавените плащания на държавата са проблемът. Не това е единственият проблем. Решението на този проблем в дългосрочен план е привличането на дълготраен чужд капитал или спестявания в страната.

- Финансовият министър Петър Чобанов ще заложи в бюджета икономически растеж от 1,8% за 2014 г. Миналата седмица той заяви, че кабинетът ще работи за рестартиране на икономиката. Каква е Вашата прогноза за растежа на брутния вътрешен продукт и от какви двигатели има нужда икономиката?

Икономиката достигна до някаква степен дъното. Тя изконсумира загубите и спадовете, причинени от глобалната икономическа криза. За съжаление това се случва бавно заради редица вътрешни проблеми. Мислехме, че решаваме проблема, като го отлагахме, но всъщност продължавахме агонията. От тук насетне икономиката е рестартирана. Въпросът не е дали да я рестартираме или не, а с каква скорост ще тръгне. Това е най-голямото предизвикателство. Затова мисля, че тези дебати дали растежът ще е 1%, 0,5% или нула са безпредметни. Те са важни по-скоро за прогнозиране на приходите – дали бюджетът ще има възможността да вдигне пенсиите с 2 или 3 лв. повече, например.

В последните две тримесечия има лек ръст на създадените нови работни места спрямо година по-рано – за пръв път от 4 години. И на пазара на труда сме се отлепили от дъното. Въпросът е какъв брой нови работни места ще се създават всяка година и с какъв темп. България продължава да е една от страните с изключително нисък коефициент на заетост – едва 59% от хората в трудоспособна възраст работят. Това напрактика означава, че огромен брой хора не са заети. Някои по обективни причини не могат да работят, други учат, а трети биха работили, ако икономиката създава работни места.

По-съществения проблем е как рестартирайки се да расте бързо. Според мен ръст една десета от процента, например, не е толкова важен. Навсякъде по света министерствата на финансите, а и Европейската комисия и Международния валутен фонд, на няколко месеца правят прогнози, които впоследствие те не се оказват верни.

- Предстоят дебатите на бюджет 2014 г. Какви са Вашите прогнози?

След няснотите в началото на мандата като че ли се затвърди разбирането, че финансовата стабилност е важна. Думите на премиера в Китай бяха погрешно тълкувани. Той каза, че за страната като България само финансова стабилност не е достатъчна за постигането на икономически растеж. Необходими са и структурни реформи. Финансова стабилност трябва да има във всяка страна. Ето защо мисля, че на макрониво правителството ще подходи умерено консервативно.

Що се отнася до разходните политики, за мен е изключително предизвикателно да видя какво ще се случи с финансирането на образованието. Чуват се противоречиви мнения за това какъв ще бъде новият модел. Евентуално ще има известни вътрешни реформи. Говори се, че в различни министерства, различни агенции ще има ръст на заплатите за сметка на съкращения на служителите. Нещо, за което аз и доста колеги препоръчаме. Българската администрация е ниско платена, но за сметка на това – раздута. По-добре да стане по-добре платена и по-мотивирана, но за сметка на по-малък брой служители. Същото важи за системите на сигурността, прокуратурата, полицията, при които имаме голям брой служители на глава от населението.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:22 | 12.09.22 г.
fallback