Лъчезар Богданов: Семейното подоходно облагане е безсмислено при плосък данък

- Точно това прави впечатление – конкурсът се провежда в годините на финансовата и икономическа криза, която се отразява и на бизнеса в България. Успяват ли българските компании да се справят с предизвикателствата на кризата, да задържат позициите си на пазара и да поддържат прилични показатели? Или с други думи – има ли сектори или компании, които не усетиха и не бяха засегнати така силно от финансовата криза?

Има доста компании, които се справиха успешно. Ако трябва да говорим за цели отрасли, като видим данните за индустриалното производство, експорта и заетостта в тези сектори, имаме натрупване на три фактора – обемът на продажбите расте, броят на персонала расте, износът расте. Очевидно това са браншвете, в които кризата не е оказала такова влияние. Или ако е, то те са разкрили такива предимства от това да правят  бизнес в страната, че преодоляват трудностите. Като говорим за компаниите от преработвателната промишленост, виждаме, че те продават и на външните пазари.

Да вземем за пример компаниите от фармацевтичната промишленост, тези, произвеждащи машини, компоненти, електрически съоражения, авточасти. Те се превърнаха в едни големи вериги за добавена стойност. В много случаи те работят за чуждестранни партньори и затова не ги виждаме. Офисите им не се намират на централните софийски улици или в Бизнес парка. Друг предприятия са тези, произвеждащи бързооборотни стоки. Има доста утвърдени локални брандове, които успяват. Износът на храни през последните 2-3 години също нарастваще. На трето място това са услугите - както експортноориентирани, така и IT услугите, кол центровете и подобен тип изнесени услуги. Именно компаниите в тези сектори отчитат много добри резултати през последните години.

- Един въпрос, свързан със случващото се по света. Правителството в САЩ спря да работи, в Италия бе надвиснала политическа криза – как положението в САЩ, например, може да се отрази на България – и в икономически, и в политически аспект?

САЩ постепенно се превръщат в най-големия длъжник. Това означава, че начинът, по който управляват публичните си финанси и начинът, по който провеждат паричната си политика, предопределят стойността на долара като резервна валута. От там – цените на ключови суровини и храни. По този начин това влияе на редица продуктови пазари.

Вторият начин, по който влияе, е през лихвените нива – достъпът до капитал. Меката парична политика на САЩ предизвиква „меки“ политики и другаде по света. При затягане на политиката нещата ще са съвсем различни. В крайна сметка политическите борби в САЩ предопределят глобалните финансови условия. По тази линия нещата стигат и до България.

- САЩ достигна своя таван на дълга, а нашият дълг е един от най-ниските в Европа. Може ли все пак и добра идея ли е да увеличим нашия дълг с цел да постигнем по-висок темп на икономически растеж?

Всеки лев, взет назаем, може да доведе до растеж или не. Всяка страна може да заема до определена степен преди да загуби доверието на инвеститорите. Наивно е да вярваме, че имаме същия рейтинг на доверие като този на правителството на Германия. Много страни с нисък държавен дълг фалираха, например – Испания.

Нашият държавен дълг ще се увеличава, защото България прави бюджетни дефицити. Във всеки един момент, в който харчиш дефицитно, увеличаваш държавния дълг. Колко ще се увеличава зависи от това колко ще позволят пазарите. Другото ограничително условие е това в Пакта за стабилност и растеж, което ни позволява да имаме дефицит до 2%. В противен случай можем да загубим достъп до еврофондовете. Съответно тези ограничения слагат таван на това до каква степен можем да увеличаваме държавния дълг.