Отпадат спорни текстове в Закона за здравното осигуряване?

Поправките в Закона за здравното осигуряване, предложени от Министерството на здравеопазването преди около месец, бяха одобрени от кабинета на днешното заседание.

Някои от предложенията, които бяха посрещнати критично от фармацевтичния бранш и лекарското съсловие, не са сред предлаганите за одобрение на парламента. Става въпрос за заплащането на надлимитните дейности на болниците, както и заплащането от НЗОК на онколекарства, само ако за тях е договорена отстъпка.

Министерският съвет предлага закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране, откриването на ново лечебно заведение само след разрешение на министъра още на ниво инвестиционно намерение, както и промените, засягащи здравната карта.

С измененията в Закона за здравното осигуряване се връща договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между НЗОК и изпълнителните на медицинска помощ. Възстановяват се и арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица в случай на констатирани нарушения на Националния рамков договор (НРД).

Създава се законова база за изграждането и поддържането от министъра на здравеопазването на Национална здравна информационна система и въвеждането на електронна здравна карта за пациента.

„Информационната система включва електронните здравни досиета на гражданите и всички публични регистри, информационни бази от данни и системи, за които е предвидено в нормативен акт, че се водят от МЗ и неговите второстепенни разпоредители с бюджет, от лечебни и здравни заведения, НЗОК и от лицензираните застрахователни дружества. Пациентите ще имат безвъзмезден достъп до електронните си здравни досиета. Всички български граждани ще притежават електронни здравни карти, издавани от Националния център за обществено здраве“, пише в решението.

Предлагат се и промени, свързани с дейността на здравните кабинети в детските градини, училищата, домовете за деца, социалните учебно-професионални центрове и приюти за деца. Създава се възможност в тях да се извършват дейности, свързани с подпомагане процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания. За първи път се предлага въвеждането на правила за създаването и функционирането на структури, които да предоставят интегрирани здравно-социални грижи в домашна среда.

Срокът за практикуване на личните лекари без специалност се удължава с още пет години. Предвижда се да се даде възможност на тези от тях, които не са се зачислили за придобиване на специалност „Обща медицина“, да се зачислят в едногодишен срок от влизане в сила на закона.

Министерски съвет одобри и методиките за остойностяване и заплащане на дейностите в извънболничната и болничната помощ.