Дефлацията отново надига глава

След три поредни месеца, в които дефлацията се понижаваше на годишна база, тя отново се покачва – до 0,8% за септември, показват данните на Националният статистически институт.

Разбира се един месец не означава, че тенденцията на свиване на дефлацията е прекъсната. Пикът й бе през февруари, когато тя достигна 2,5% годишно.

Дефлацията спрямо август е 0,2%, а от началото на годината - 1,4%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2013 - септември 2014 г. спрямо предходните 12 месеца е минус 0,8%.

Спрямо септември миналата година най-много са поевтинели следните групи стоки: съобщения (-6%), здравеопазване (-3,4%) и транспорт (-3,3%), а най-много са поскъпнали: образование (+2,2%), алкохолни напитки и тютюневи изделия (+1,3%) и развлечения и култура (+1,2%).

По подгрупи двуцифрен спад на годишна база има при: стоматологични услуги (-23%), застраховки, свързани с жилището (-19%), лекарски услуги (-14%), апарати за приемане, записване и възпроизвеждане на звук и образ (-13%) и захар, сладка, мед, шоколадови и захарни изделия (-12%).

Най-силен ръст по подгрупи има при: комплексни услуги за почивка и туристически пътувания (+8%), плодове (+7,8%), зеленчуци (+4,4%) и услуги за текущ ремонт и поддържане на жилище (+4,1%).

Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) по месеци:

Графика: НСИ

В последния икономически доклад на БНБ по отношение на инфлацията експертите очакват, че до края на годината тя ще остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно ще се забавят.

Според БНБ затихването на дефлационните процеси ще се определя главно от допълнителното свиване на отрицателния принос на административно контролираните цени в съчетание с постепенното преустановяване на понижението на цените на хранителните продукти.

Основните рискове пред прогнозираната обща динамика на инфлацията през второто полугодие на 2014 г. са свързани с динамиката на международните цени на храните и петрола, смятат от централната банка.

Потребителските цени спрямо август са се понижили с 0,2%, като най-много са поевтинели следните групи стоки: развлечения и култура (-5,7%) и  транспорт (-1,5%), а най-силно са поскъпнали: образование (+1,4%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,9%).

Сред хранителните продукти най-много са поевтинели: грозде (-8,7%), ябълки (-8,1%) и зрял лук (-6,7%), а най-силно са поскъпнали: домати (+19%), зеле (+16,2%), краставици (+11,5%), картофи (+11,4%) и цитрусови и южни плодове (+6,9%).

Извън хранителните стоки най-много са поевтинели: пътнически въздушен транспорт - със 17,2%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 15,2%, услуги по краткосрочно настаняване - с 11,1%, и автомобили втора употреба - с 5,5%, а най-силно са поскъпнали: градинарство и цветарство - с 2,6%, книги - с 1,8% и услуги в образованието - с 1,4%.

През миналия месец при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано намаление с 0,4%, цените на лекарските услуги отстъпват с 0,1%, а тези на стоматологичните остават на равнището от предходния месец.

През септември цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се повишили с 0,3% спрямо август. От началото на годината дефлацията в малката кошница е 1,1%.

Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (+0,7%), нехранителни стоки (-0,1%) и услуги (без промяна).

Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец дефлацията е 0,7%, а на годишна база – 1,4%. Дефлацията от началото на годината по еврометодологията е 1,9%, а за последните 12 месеца до септември спрямо предходните 12 – 1,4%.

* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).