Ангелов: Програмите на Агенцията по заетостта не са планирани ефективно

В последните години програмите за субсидирана заетост на Агенцията по заетостта (АЗ) не са планирани ефективно, каза в интервю за в. „24 часа“ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта (АЗ) Асен Ангелов.

В тях по-скоро попадат безработни, които могат да се реализират сами или пък се обхващат работодатели, които така или иначе разкриват работни места и така се изкривяват политиките на пазара на труда, обясни той.

Една от грешките, според Ангелов, е, че програмите за субсидирана заетост не се разпределят равномерно в годината, а зависят от наличните средства. „Вместо да има планиране, често се инвестират пари в моменти на паника и покачване на нивото на безработицата. Програмите не се насочват прецизно към тези групи безработни или тази част от бизнеса, където бихме постигнали по-висок ефект“, твърди той.

Ангелов посочи, че до края на годината от програмите за субсидирана заетост се очаква да отпаднат около 17 000 души. Отпадането на такъв голям брой лица от субсидирана заетост точно в този период на годината утежнява работата на Агенцията, тъй като и безработицата се покачва в последното тримесечие.

Той уточнява, че не е задължително при приключване на договорите за субсидирана заетост хората да останат без работа. Докато са на субсидирано работно място те придобиват качества, подобряват шансовете си след това да започнат работа в реалния сектор и в много от случаите това се става. 

Директорът на държавната агенция посочи още, че въпреки че в последните осем години АЗ организира обучения и програми, систематичното нарастват безработните от най-уязвимите групи - над 50-годишна възраст, с основно или по-ниско образование, продължително безработните и хората с трайни увреждания. Те са над 50% от всички безработни. Незаетите от първата уязвима група по последни данни са 133 хил. души, с ниско образование - 167 хиляди, а с трайни увреждания са 17 хил. Едно лице може да присъства в повече от една от посочените групи, уточнява Асен Ангелов.

Почти 400 хил. души са преминали през различни обучения. Но ефектът на пазара на труда е незначителен, обобщи директорът на Агенцията. Продължава да има несъответствие между търсенето на работодателите и знанията и уменията, които предлагат безработните. Така ефектът от вложените от държавата средства е спорен.

Започналата тази година програма “Сигурност”, по която  безработни се назначават за охрана в малките населени места, е по-скоро социална, а не толкова свързана опазване на обществения ред, каза още Ангелов.

„Програмата е доста скъпа, а не е обезпечена. Разходите за нея през 2014 г. са 10,3 млн. лв., а от началото ѝ по бюджета на АЗ са постъпили само 3 млн. Реализирането ѝ е за сметка на останалите дейности“, коментира той.

По думите му практиката кметове да се превръщат в най-големите работодатели не помага за развитието на местната икономика. Ангелов предлага да се промени Законът за насърчаване на заетостта, който е доста стар и не дава гъвкавост за вземане на решения според местни нужди.

„Разчитаме на субсидираната заетост толкова много, защото при вземането на управленски решения често е по-лесно да се вмени роля на АЗ като работодател, отколкото да се формират политики за стимулиране на бизнеса“, отчита още той.

Асен Ангелов заявява, че младежката безработица намалява отчетливо от началото на годината. Това обаче не се дължи на политики и програми, а е заради по-задълбочените консултации в бюрата по труда. В бюрата по труда са събрани 10 хил. заявки от работодатели, желаещи да наемат млади хора за стаж и обучение.

Средната продължителност на престой в бюрата по труда на безработните лицата през периода януари-септември 2014 г. e 8,5 месеца. С най-малък престой (по-малко от половин година) са най-високообразованите и квалифицирани: с висше образование и специалистите, безработните младежи до 29 г. С най-дълъг престой - почти 1 година, са безработните с основно и по-ниско образование, коментира още Ангелов.