fallback

Гарабед Минасян: Ще влезем в еврозоната, когато съзреем като държава

Ако България се включи към банковия съюз, преоценката на банковите активи ще бъде задължителна, коментира икономистът

13:20 | 06.02.15 г.

Приемането ни в еврозоната е неотменимо, но ще стане тогава, когато съзреем както като държава, така и като народ. Това коментира в интервю за „Стандарт“ икономистът проф. Гарабед Минасян. „Не приемам сериозно периодично декларираните усилия за включване към ERM2“, заявява икономистът. 

Запитан трябва ли да стане присъединяването на България към банковия съюз приоритет и колко скоро може да стане това, той отговаря: „Нека да припомним, че преди време БНБ беше категорично против включването на страната ни в банковия съюз. КТБ промени набързо позицията на Централната банка. Имаме почти неограничени претенции за капацитета ни да се самоуправляваме, нерядко довеждаме нещата до под кривата круша и след това търсим някой друг там някъде, от горе, да ни оправи сътворената бъркотия“.

„След време ще позабравим историята и ще негодуваме срещу "чуждата" намеса. Нека да се включим в Банковия съюз, но никога да не забравяме, че ние сами сме си надробили кашата“, призовава проф. Минасян.

По повод идеята на финансовия министър Владислав Горанов за преоценка на банковите активи той заявява, че такъв вид преоценка е възприета от Европейската централна банка във връзка с въвеждането на Единния банков надзор в еврозоната. Ако България се включи към банковия съюз, подобна преоценка ще бъде задължителна за част от банките. Той коментира още, че активизирането на кредитирането и ускоряването на икономическата динамика не може да става с декрети.

„Кредитополучателите не проявяват особена склонност за емитиране на нови задължения и тяхното поведение се свързва със съществуващата несигурност в непосредственото и по-далечно бъдеще. Кредиторите си правят свои сметки. Печалбата на търговските банки у нас през 2014 г. е с 28% по-висока от предходната година. Разходите за лихви намаляват със 747 млн. лв., докато приходите от лихви, такси и комисиони и други намаляват с 552 млн. лв. В резултат нетните финансови и оперативни приходи нарастват с 195 млн. лв.“, изчислява той. 

По думите му банките реагират бързо на ценовата конюнктура в страната (дефлацията потиска лихвите по депозитите), но намалението на разходите по кредитите изостава, т. е. доходите на банките не са еластични спрямо разходите. То може да е следствие от слаба конкуренция или от банкови проблеми. И при двата случая БНБ следва да отреагира, препоръчва анализаторът.

На въпрос за очаквания икономически растеж икономистът заявява, че е необходимо България да постигне трайни годишни темпове на икономически растеж от поне 4-5%, защото в продължение на 6 години тъпчем на едно място. „При тази динамика разривът между средноевропейското и нашето равнище се увеличава. Социално-икономическото напрежение расте и понякога дори на пръв поглед незначителен повод може да изсипе хората на улицата. Императивно задължение на макроикономическия елит е да създаде условия за чувствително ускоряване на икономическата динамика“, обяснява той.

Заради многото приоритети в програмата на правителството той подчертава, че документът има повече пропагандни функции.

За следизборната ситуация в Гърция той коментира, че настоящото политико-икономическо състояние в страната ще остане христоматиен пример за възможностите на популизма. „Гръцкият народ ще трябва да приеме, че се е разпростирал далеч не според чергата си и да последва примера на Ирландия - да свие коланите, да се задоволява със заработеното и да си плаща сметката“, смята проф. Минасян.

Той коментира, че около една трета от банковия капитал у нас е с гръцки произход, заради което банковият надзор следва да проявява необходимата строгост. Икономистът предупреждава, че е възможно да се регистрира политическо имитиране на СИРИЗА, така че „да се юрнем след някой, който ни обещава лесни пари и комфортен живот“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:19 | 13.09.22 г.
fallback