България е последна в ЕС по гъвкаво работно време

България е на последно място в Европейския съюз по разпространение на гъвкавия модел на работа, заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков пред bTV.

Гъвкавата организация на работното време и плаващото разпределение на работните часове зависи само от работодателите в дадено предприятие, коментираха пред телевизията експерти.

Идеята за петчасов работен ден, при условие че останалите три часа се изработват в рамките на 40-часовата работна седмица, се обсъжда в рамките на работна група и предстои да се изглади в конкретен законопроект и обсъди в тристранен съвет.

Гълъб Донев, зам.-министър на труда и социалната политика, обясни, че подобно предложение има за цел да въведе по-гъвкави граници на работното време. Той уточни, че това не е непознато и сега в нашето законодателство. По думите му и в момента има предприятия, където организацията на труда позволява да се прилага работно време с променливи граници. Задължителното присъствие следва да се определя от работодателя, а работникът решава кога да дойде и кога да си тръгне от работното място, като предварително уведомява работодателя за този график. Това трябва да бъде съгласувано с ръководството на фирмата и да се установи в правилника за вътрешния ред в предприятието, уточни Донев. 

За тази промяна обаче е необходимо работодателят да осигури по-свободен достъп на служителите до работното място, за да могат да изработят останалите часове, коментира още заместник-министърът. Работодателите могат да се възползват от тази възможност и сега, но трябва да се създаде такава организация, която да осигури свободен достъп на работниците, за да могат да отработят времето, което им остава в 40-часовата работна седмица, посочи той.

Димитър Бранков каза, че този модел е напълно възможен, но подчерта, че е свързан с културата на работодателите. В някои международни институции достъпът до работните пространства е свободен 24 часа, което е вид гъвкава форма на работно време. Зависи от служителите как ще употребят това време, каза той.

Според Бранков в момента има редица пречки в трудовото законодателство за прилагането на гъвкаво работно време, а допълнително усложнение създава ниското ниво на заплащане у нас. По думите му ниските възнаграждения в редица сектори не стимулират работодателите да прилагат гъвкава заетост.

Според вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов гъвкавото работно време е приложимо само там, където е допустимо да има плаващи граници на работното време.

Участниците в дискусията коментираха и предложението на социалното министерство за двегодишно майчинство след раждането на трето дете. Гълъб Донев отбеляза, че промяната е насочена към работещите майки, които са осигурени. Идеята е те да имат същите права като другите майки с по 1 и 2 деца. Според работодателите е важен осигурителният принос и затова има нужда от допълнителна оценка за въздействието от мярката. Според синдикатите този текст стимулира майчинството и е напълно приложим, той защитава социалните интереси на хората, а не интересите на държавата.