БАН: Пропорционално облагане не означава задължително ставка от 10%

Решението за въвеждането на т.нар "плосък" данък беше взето прибързано, коментира по време на дискусия за данъчната политика директорът на Института за икономически изследвания към БАН Митко Димитров.

По повод исканията в последните месеци за премахването на пропорционалното облагане и въвеждането на прогресивното подоходно облагане Димитров посочи, че ако се търси увеличение на приходите, не е необходимо да се променя системата, защото не е задължително да се запази ставката на плоския данък.

"Пропорционално данъчно облагане не означава непременно ставка от 10%", посочи той и допълни, че е възможно единната ставка да бъде увеличена, дори до 17 на сто.

Димитров беше категоричен и че необлагаемият минимум не се свързва непременно с пропорционалното облагане, а със социални функции и премахване на дефект на пазара на труда. "Ако има необлагаем минимум, какво пречи да има и семейно подоходно облагане?", коментира той и посочи, че това също ще подобри справедливостта при облагането. Затова е нужна сериозна дискусия в обществото по отношение на данъчната политика, посочиха от БАН.

От своя страна, Иван Костов, ръководител на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет (НБУ), препоръча преминаване към прогресивно подоходно облагане. Причината за това е нуждата да се повишат приходите в бюджета. Трябва да има прогресивно облагане и на бизнеса, и на физическите лица, допълни той. За да не се претовари икономиката с увеличаването на общата данъчна тежест, Костов предлага намаляване на данък добавена стойност (ДДС).

Бившият премиер посочи, че въвеждането на плоския данък не е изпълнило заложените цели по отношение на увеличаването на инвестиционната активност. С въвеждането на това облагане инвестициите у нас намаляват, като основният фактор за това, разбира се, е кризата, отбеляза той. По думите му обаче данните са показателни, че плоският данък не успява да преодолее влошаването на конюнктурата.

Дори и кризата в съседна Гърция не стимулира бизнеса да пренася капитали в България и при ниската ставка на корпоративните данъци, посочи Костов.

По отношение на приходите от данъка върху физическите лица също няма ефект, защото той не е е успял да стимулира потреблението. Причината е застаряващото и намаляващото население, което е по-склонно да пести. "Десетте процента данък не стимулира и потреблението на хората с високи доходи у нас", допълни той.

Костов посочи още, че в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в икономиката ще намаляват, което се дължи на фактори като икономическата криза, но и заради корупцията в страната и влошаването на работната сила (застаряване и масова инвалидизация). Това означава, че приходите от корпоративни данъци в системата са несигурни.

В своето изложение бившият премиер посочи още, че общото неизпълнение на приходите в бюджета се дължи основно на косвените данъци (ДДС и акцизи) и корпоративните данъци. Сред основните причини за това той изтъкна намалената икономическа активност след кризата, както и застаряването на населението, което поражда свиване на потреблението и склонност към увеличаване на спестяванията. Данните на институцията, ръководена от Костов, сочат, че в последните години спестяванията достигат 48% от брутния вътрешен продукт на страната.

Стабилизиращи фактори при изготвянето на прогнозите за приходите в бюджета са осигурителните вноски и данъците върху доходите на физическите лица, посочи още Костов. Според неговите прогнози приходите от доходите на физически лица неизменно ще растат и част от причините за това е и Кохезионната политика на ЕС и влошаването на работната сила, което оскъпява ресурса.

От друга страна, здравните осигуровки са един от най-стабилните приходи в бюджета. От 2008 година до 2014 година има преизпълнение на заложените приходи от здравни осигуровки с 2,7 на сто, отчете бившият премиер. За него причината за това е неизменната ставка на здравните осигуровки през годините.

Като цяло приходите от вноските за здраве растат 2,6 пъти в периода 2000 - 2014 година, а осигурителните вноски - два пъти.

Плоският данък превърна България в офшорна зона, смята от своя страна бившият посланик на страната в Русия Илиян Василев. Той посочи, че инвестициите не зависят от данъчната тежест, а от качеството на публичната среда  - от инфраструктура до работна сила. Затова са нужни изпреварващи разходи от страна на правителството, за бъдат догонени останалите европейски държави.

„Офшорният профил на България прогони сериозните инвеститори“, категоричен беше още Василев.

Според него въпреки оплакванията на бизнеса той е сериозно субсидиран от правителството - чрез разходите за инвалидни пенсии, както и субсидираната заетост.