fallback

Петкова: БЕХ ще изтегли заема за плащането на "американските централи"

При изплащането на почти 750 млн. лв. ще бъдат прихванати 250 млн. лева, които централите дължат на "Мини Марица-изток"

16:52 | 28.05.15 г.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще изтегли кредита, чрез който Националната електрическа компания (НЕК) да се разплати с двете т. нар. американски централи в Маришкия басейн. Това съобщи по време на изслушване в енергийната комисия към парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Тя призна обаче, че изтегленият през миналата година облигационен заем налага съобразяване с облигационерите. Припомняме, че БЕХ изтегли заем от 1 млрд. лева, с част от който бяха покрити задълженията към BNP за строителството на АЕЦ "Белене".

При изплащането на почти 750 млн. лева забавени плащания към AES Гълъбово и КонтурГлобал веднага ще бъдат прихванати 250 млн. лева, които двете централи дължат на "Мини Марица-изток", допълни министърът.

Промяната в дългосрочните договори обаче трябва да бъде одобрена от кредиторите на двете централи, от БЕХ и Министерството на енергетиката, като принципали на НЕК и в крайна сметка - от енергийния регулатор. На този етап договорът с AES Гълъбово вече е внесен за разглеждане от КЕВР. Обсъждат се детайлите и по договора с другата централа, заяви енергийният министър.

Тя припомни, че поетите ангажименти за намаляване на цената за разполагаемост ще влязат в сила при разплащането на НЕК с двете централи.

По време на дискусията депутатът от БСП - Лява България Таско Ерменков препоръча НЕК да изиска от държавата средствата, отделени за строителството на "Цанков камък". Хидровъзелът е изключителна държавна собственост, но е и в активите на компанията. За строителството на "Цанков камък" НЕК плати малко над 900 млн. лева, които биха решили част от финансовите проблеми на държавната компания, посочи Ерменков.

Теменужка Петкова обясни, че редовно води разговори с финансовото министерство за връщането на тези средства, а заключението на юристите е, че няма правна възможност за това.

На 9 февруари България е представила идеята си за газовия хъб на българска територия пред комисаря по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович.

Проектът е внесен и в мрежата на европейските газови оператори (ENTSOG). В резултат три от подпроектите, свързани с газовия хъб, са вписани в десетгодишния план за развитие на организацията (до 2025 година). Става въпрос за газопровод Варна - Оряхово, част от проект за газопровод, свързващ България и Австрия, преминавайки през територията на Румъния и Унгария. Другите два проекта, свързани с газовия хъб, са рехабилитация на транзитиращата газопреносна мрежа, както и рехабилитацията на Северния газов пръстен на националната газопреносна мрежа.

Справка в сайта на организацията показа, че сред българските проекти в десетгодишната програма присъстват още и проектите за модернизацията на газохранилището в Чирен, както и газовите връзки със съседните държави.

Вече има компании, които са закупили документация за участие в търга за отдаване на концесия на дейностите по търсене на петрол и газ в блоковете "Терес" и "Силистар", обясни пред депутатите зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той допълни, че крайният срок за получаване на оферти е 21 септември. Според него има добри шансове за дълбоководните блокове, позовавайки се на данните за находището "Нептун", което се намира на румънска акватория. Станков посочи, че проучванията са показали, че количествата в блока са между 42 и 82 млрд. куб. метра, като количеството ще зависи от налягането, което ще бъде постигнато при сондажа.

На въпрос на депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров относно дело, свързано с удължаването на живота на пети и шести блок на ядрената ни централа, Теменужка Петкова уточни, че АЕЦ "Козлодуй" вече е ситуиран като страна по делото, което не е било факт досега. Става въпрос за заведено дело от екологични организации срещу решение на Министерството на околната среда и водите, според което не се налага нова Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за пети и шести блок в централата. Юристите в енергийното министерство са на мнение, че е малка вероятността съдът да се произнесе в полза на жалбоподателите и процесът по удължаване на срока за експлоатация на блоковете няма да се забави.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:29 | 12.09.22 г.
fallback