Повече приходи, но и повече задължения трупат болниците

За периода 2009 – 2013 г. Се отчита ръст на приходите на лечебните заведения за болнична помощ у нас, увеличаващ се брой на играчите на пазара и разходи, които догонват постоянно приходите. Успоредно с това е налице покачване на задлъжнялостта на лечебните заведения, като към края на 2013 г. тя достига 670 милиона лева.

Близо 80 на сто от общия обем на задълженията са текущи и почти няма средства за инвестиции. Това е общата картина на болничния пазар, която представя анализ на консултантска къща Симбула, представен от Живко Иванов по време на кръгла маса за болничната помощ в рамките на икономическия форум за Югоизточна Европа.

Иванов уточни, че анализът е направен на база финансовите отчети на болниците в търговския регистър, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и информация от сайта на касата.

За периода 2009 – 2013 г. е налице ръст на частните болници в България, докато държавните и общинските остават константни. Към края на 2013 г. вече имаме 375 болници, като ръстът се дължи на отварянето на нови специализирани и многопрофилни болници, сочи анализът.

За посочените четири години приходите на лечебните заведения са нараснали с 300 милиона лева на годишна база, като ръстът се дължи основно на държавните и частните, докато при общинските има леко изоставане.

Официалното доплащане от страна на пациентите в болниците годишно е между 300 и 450 милиона лева, отчетено на каса и отразено в публичните отчети на лечебните заведения.

Анализът на средните приходи показва кои са големите болници - а именно държавните, докато тези с частна собственост остават с ниски приходи, което може да доведе до консолидация на пазара.

Данните за общите разходи на болниците показват, че лечебните заведения харчат почти всичко, което изкарват. Общинските и частните заведения за болнична помощ на практика харчат всички приходи, докато частните заделят за инвестиции. Държавните болници заделят най-голяма част от приходите си - близо 40 на сто, за суровини и материали, докато частните заделят около 30 на сто по това перо.

При частните болници разходите за комунални услуги са по-големи за разлика от държавните. При всички болници се отчита нарастване на дела от приходите за заплати, като при държавните той достига 46%, а при частните – 37%. Живко Иванов отбеляза, че според учебниците по финанси разходите за заплати не трябва да надхвърлят 40 на сто.

Що се отнася до средствата на болниците в банкови сметки, от отчетите се вижда, че те са достигнали пик през 2008 г., когато са били над 300 милиона лева и са спаднали до под 200 милиона лева в края на 2013 г.

С тези данни от анализа обаче не се съгласиха директори на лечебни заведения, които коментираха, че разходите на болниците за заплати не са под 55%. Доц. Костадин Ангелов, директор на УМБАЛ "Александровска" посочи, че на база финансови отчети, подадени от лечебните заведения, статистиката не може да бъде меродавна, защото липсва анализът на мениджмънта на болницата. По думите му финансово тези данни може да са точни, но не отразяват реално здравната ситуация в дадено лечебно заведение.

Белгийският здравен експерт Жак дьо Таф препоръча да се затегне финансовата  дисциплина в сектора на здравеопазването у нас. Той коментира, че реформата трябва да мине през затваряне на болници и консолидацията им. Експертът посочи, че преди 20 години в Белгия за период от пет години са били затворени всички болници с по-малко от 150 легла. След това белгийският здравен министър е наложил забрана за откриване на нови легла без да се закриват стари с идеята общият брой на леглата да не се променя. Отделно от това с друга мярка от белгийската болнична реформа разкриването на нови болници е било подложено на строги административни режими.

Жак дьо Таф препоръча още у нас да се изготвят стандартизирани отчети и то при пълна прозрачност, защото без такива данни няма как да се вземат правилните решения за реформа на сектора.

Председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев отбеляза, че по този път са изминали Франция и Великобритания и той е неминуем и у нас.

Според заместник-председателя на Здравната каса Димитър Петров Касата не се интересува от броя на болниците, а от увеличаващия се брой хоспитализации. Според него трябва те да бъдат ограничени и да се регулират. Петров отбеляза, че има различни методи за това, но е необходима политическа воля, защото това би „ударило“ общинските болници. По думите му приемът в болниците се е увеличил, след като са били въведени фиксираните бюджети. Мениджърите на лечебните заведения се чувствали длъжни да ги усвояват.

Петров коментира още, че българската здравна система е най-близка до френската, където пациентът доплаща част от лечението си - 20%, но над 90% от хората се осигуряват допълнително. У нас пациентът също доплаща, но над 50% от лечението. Петров смята, че доплащането е дисциплиниращо, когато е регламентирано, тъй като никой няма да плати 20% от стойността на лечението, за да лежи излишно в болница.

Според д-р Атанас Щерев правилно е у нас да се регламентира доплащането като се определи "касова цена" за лечението на различните заболявания. Това означава НЗОК да плаща 100% за лечението на социално значимите заболявания и примерно 20% за други, а разликата да се покрива от осигуровки в частен фонд.