Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е готова със становището по проекта за нов Закон за обществените поръчки, поискано от вицепремиера Томислав Дончев. В него обаче са посочени някои противоречиви текстове.
На първо място, в предложението има неясноти относно акта за възлагане на поръчката, възможностите за промени в заданието, както и кой точно е обжалваемият пред КЗК акт на възложителя, ако някой от участниците в процедурата има възражение относно провеждането й.
Регулаторът критикува още и предвидената възможност за устна комуникация при възлагането на обществени поръчки. Според становището на КЗК тази възможност може да създаде опасност от злоупотреби и да доведе до нарушение на принципа на разнопоставеност. Това може да възпрепятства ефективната конкуренция и затова предложението е устната комуникация като възможност да отпадне.
В законопроекта подробно са разгледани случаите, в които участниците в тръжна процедура могат да искат разяснения от вложителя относно поръчката. Законодателят обаче е пропуснал да отрази в какъв срок възложителят е длъжен да даде исканите уточнения. Това може да рефлектира пряко върху правата и на заинтересованите лица и възможността им да участват в процедурата, пише КЗК.
Регулаторът настоява и недвусмислено да се определи дали възложителите трябва задължително да обявят прогнозна стойност на поръчката или не, защото има противоречиви текстове в тази насока в проекта за закон.
Комисията е открила и множество несъответствия в условията за допустимост, както и изискванията за допустимост на кандидатите в търговете за обществени поръчки.
Текстовете на законопроекта предвиждат още отстраняване на кандидати, които имат данъчни задължения. Това трябва да бъде доказано от акт на компетентен орган или от възложителя „с подходящи средства“. Според КЗК обаче е излишно да се вменява на възложителите доказване на задължения, при положение че в България съществуват компетентни органи, които установяват липсата или наличието на данъчни задължения и доказват това с актове.
Регулаторът предлага още и да отпадне възможността при наличието на данъчни задължения участниците да не бъдат отстранявани при наличие на обществено значение. Причината е, че няма ясни обективни фактори, които да очертават границите на обществения интерес.
Проектът предвижда още при положение, че някой от участниците даде с 20% по-ниска цена спрямо средното равнище в останалите оферти, кандидатът да даде писмена обосновка на по-ниската цена. От друга страна обаче законът не предвижда изрично отстраняване на участника, който не може да обоснове по-евтината си оферта.
Уточняването на информацията пък може да доведе до неравноправно третиране между участниците в процедурата.
Комисията иска да бъдат прецизирани и текстовете, които предвиждат договаряне без предварително обявяване на процедурата при липсата на конкуренция поради технически причини.


Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Водещи банкери подкрепиха пътя на Унгария към еврото
OpenAI планира набиране на 30 млрд. долара при оценка от 1,4 трлн. долара
Бърнам отвори въпроса за връщане на Великобритания в ЕС след следващите избори
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 2
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 1
Renault Initiale - забравеният прототип с V10 от Формула 1
Tesla огложи представянето на Roadster с две седмици
Китайски луксозен SUV се запали заради чужда батерия
Volkswagen разкри дизайна на електрическия Tiguan
Механик натрупа 7000 eвро глоби с кола на клиент
Руски удари по Киев: Дете е убито, петима са ранени
Тайната операция на ЦРУ: как се опитаха да извадят съветска подводница от 5000 м дълбочина
САЩ отлагат доставката на 66 F-16 за Тайван: първите изтребители вече се върнаха
Джиджи Хадид със снимки от ЧРД на дъщеря си