ИПИ: Имаме общини без никакви е-услуги

Развитието на електронните услуги, които се предлагат от държавната администрация в България, е приоритет на няколко поредни правителства още от преди присъединяването ни в ЕС. Нашата страна, още от самото присъединяване, е значително изостанала в технологичното модернизиране на държавната администрация и оптимизирането на нейната работа в сравнение с повечето от останалите страни-членки. Именно затова е важно да се следи развитието на електронните услуги, предлагани от администрацията през последните няколко години.

От ИПИ използвахме официалните годишни отчети на общинските администрации в страната за периода 2012-2014 година, за да направим анализ на нивото и развитието на електронните услуги, предлагани от местната администрация през последните няколко години. Нивото на електронните услуги, предоставяни от различните държавни администрации, официално се оценява по четиристепенна скала, която за целите на настоящия анализ от ИПИ адаптирахме в петстепенна (първа степен, съответстваща на нулев етап от развитието на е-услуги, е добавена):

Първо ниво (1) на развитие - електронни услуги не се предоставят или липсват данни за предоставянето на такива услуги;
Второ ниво (2) - предоставя се информация за обществените услуги по електронен път;
Трето ниво (3) - наличен е електронен достъп до формуляри и документи;
Четвърто ниво (4) – възможна е електронна обработка на формуляри и лична идентификация по електронен път;
Пето ниво (5) - възможно е извършване на сделки по електронен път, включително и електронно разплащане.

След като събрахме данните за всички общини, изчислихме среднопретеглени величини по области, като претеглихме общинските нива на развитие на електронните услуги с населението във всяка община. На картата долу може да се види средното ниво на развитие на електронни услуги по области за 2014 година:

Областите, чиито общини са предоставяли електронни услуги на относително най-високо ниво в страната, са Ямбол (4,23), Варна (4,17), София-град (4,00), Габрово (3,56), Разград (3,46), Враца (3,41), Кърджали (3,09) и Стара Загора (3,02). В другия край на спектъра са областите Шумен (1,00), Видин (1,00), Русе (1,08), Силистра (1,09), Кюстендил (1,32), Благоевград (1,32), София (1,43) и Монтана (1,97).

Пет от осемте области с най-ниски средни нива на предлаганите електронни услуги са концентрирани в западната част от страната, като единствените изключения от това слабо представяне са Перник и София-град. Северна България е много по-контрастна в това отношение – най-слабо представящите се области в страната се намират в североизточния и северозападния район, но някои от областите с най-високи средни нива също са концентрирани по тези региони.

Интересно е да се погледне и динамиката в нивото на електронните услуги, предоставяни от общинските администрации по области през последните няколко години. На таблицата долу са разписани степените на предоставяне на услуги по електронен път за периода 2012-2014 г., отново средно претеглени по населението във всяка една община.

В 21 области нивото на услугите, предоставяни по електронен път, се е повишило, в 6 се е влошило и в 2 няма промяна от 2012 г. до 2014 г. Областите, които са отбелязали най-голямо подобрение за периода, са: Столична община (+3,00), Пловдив (+1,75), Кърджали (+1,57), Габрово (+1,53), Сливен (+1,46) и Хасково (+1,33). Тези в които нивото на услугите, предлагани по електронен път, е паднало най-много, са: Търговище (-0,37), Видин (-0,13), Перник (-0,13), Пазарджик (-0,11), Русе (-0,04) и Монтана (-0,02).